massacre di mare

В името на едно отминаващо си лято на полуотворени усти сутрин над пластмасова чашка с фрапе, която в най-добрия случай не отива върху лицето, блузката и полата на готиното пиче на правоъгълния бар... лято започнато с едно прибързано, решено в последния момент полунасрано "аре аре аре", преминало в примиреното пълно с пясък и мента в 10 сутринта "такъв човек съм аз" и достигащо до "приятно ми е жница, харесвм жбели ******" към 5 следобяд...
море
малка кучка
много
мастика
малко
мъже
м-тел (да ми ядеш пясъка с тия лъжливи смсчета!)
единствения начин да уподобя какво ни се въртеше в главата тогава е :

Hey Charlieee Hey Drunkhead

Нямадапиянямадапиянямадапия е новият ми любим глагол.В речника го няма, значението му още се образува.Практика е нужна другари. Да,... другари защото вие имате пръст пък и пластмасова чашка или поне 2 лева на стотинки в мероприятието.
Лодки не прощават! Мисля че дори имат персонално отношение към Вики. Не е възможно след онзи ден и макароните на Скаш да отидем за по бира, САМО, искрено вярващи си и да се забъркаме в това.


Ами вчера? Потропвам нервно покрай пейка. Целувам чужди шишета.Държа се обаче.Решила съм тази вечер да е само една и да е бира! Търся си рецептата за щастие от лятото значи не искам да се прибирам. Пък и два пъти за един ден в Студентски си е направо слогън. От там нататък живота се дели на кога изпих това и поех следващото. Трифон който всички наричат Пънкара за който Хиподил са велик пънк. Киреста с който се забавляваме безмерно и има наглоста да брои ментите ми и да подарява още. Гъркът и приятеля му от Кипър, тези "Oктан" хора който пък решават че мога да им бъда партия за тези шотове, а и за другите...А не-та ми както обикновенно се стопяват на капки по ушите на хората.
Най накрая ни изпратиха подобаващо де! Взеха ми стъклената чашка и ми я пресипаха в пласмасова - значи пак там от където тръгнахме. После затвориха, а аз им обяснявах за историите на Негъра за изчезналите чаши на Смокини...баси!