Въпрос на оцеляване.

Последните няколко вечери на скромни бири ми дават успокоение, че просто нямам късмет иначе ги има. Има такива който уверено идват, хващат те за ръката без право на ропот, целуват страстно и безцеремонно за здрасти. След това с премерено движение те развъртат, слагат слушалка в ухото и ръка на правилното място и започват да ти пеят песен с измислен текст. Докато танцувате...
В средата на тъмната градинка...
...и са смели по мъжки, и мамка му знаят какво да кажат още с първата ти дума характер за да станеш отново кашкавал, съзнателно.
Te не бягат след всяко дръзко изказване. Как знам ли? Шепите ми са пълни с бегълци, великани на комплименти и обещания за себе си и мен, а иначе малки кърлежи който ме смучат докато има. И още малко като свърша...
Само, че аз вече съм малко по голяма и ми е писнало някой да закърпва поредния гаф страхливо и несигурно, защото нали знаеш всеки момент може да се наложи да дръпне клечицата и да хукне да бяга, после да се спре 2 пресечки по надолу, а телефонът ти да светне в името му. Затова се лепи за кратко с дъвка, плюнка или онази друга бяла мъжка течност. Лепи се да, защото никога в тези работи нещата не са чисти. Лепи се докато се събере купчина боклучки, дъвката вземе че изсъхне и айдееее пак на ново.
През това време вземеш, че в боклучките намериш прашасало пиче. Поизтупаш, поизлъскаш, а то стане на той. После той идва и те кани на танц в средата на най-тъмната граднинка на света където няма нито обещания, нито искания, а смелост като за двама.

вагуна вс мангуна

Да, писали са поеми за мен. Да, предлагали са  ми брак. Да,всеки път чувам същите приказки за погледа и очите ми, за косите и краката ми, за усмивката, когато се будя рано сутринта. Да, добър човек съм, с голямо сърце, да,  има място за всички, да, зареждам с енергия на поразия без пари, а даже и с бонуси, да, добра любовница съм и грижовна приятелка и забавна компания.  Да,правя  компромиси и избягвам да съдя. Да,  ще помогна всеки път, като ме помолят, няма да има значение мога ли или не. Да, аз съм това, което си чакал цял живот, за да мине през теб, да те унищожи, да те боли корема, да ти тупти сърцето, да ти е лошо, да не знаеш защо и какво се случва. Да, аз ще избягам в момента, в който се опиташ да ме уловиш, ще тичам, докато краката не ме изоставят, да, ще ме гониш, но никога няма да  успееш да ме стигнеш. Да, ще се събудиш и няма да знаеш имало ли ме е или не. Да, ще ме забравиш с лекотата, с която си мислеше, че само за мен си живял. Да, да, да и пак да... Ти забравяш колко съм  уникална, аз забравям, че съм  го чула.

Ти забравяш мен, аз забравям себе си. Въпрос на оцеляване.