2008 превъртяна

Първите две нива бяха много сиви, въпреки целия сняг и всички топли очи. Пренесох кривото от предни месеци и дълго неможах да се измъкна от него...За пръв път ми беше криво за някакъв човек различен от мен и то криво с корема и настреонието
Това ме накара да правя хиляда.хиляда имена. на инат. Карах до болка, гледах филми до състояние на леко умопомрачение и пиех прекалено много. Всичко всъщност се свеждаше до тестин лимитс. До един момент беше грозно защото се гаврех с мен и немен!
После изведнъж ми мина. Справих се с боса и в трето ниво с нова грация вдигнах високо брадичка и отново заиграх дръзко и до сутринта. Продължих да пия също толкова много и да се будя под непознати тавани, но стана приятно. Серията започна с нестигане до Безбог, но епично Банско, продължи с големи бузи и седмица извън строя, на легло. После свежа, преродена и натъпкана с витамини открих пролетния сезон. Въпреки, уж надъханоста на цялата солена зима в която не пипнах никой и нищо. Сезона ме изненада близо до планината на колена, облечена с олд скул червения свилчер и ментнала всичко извън съвеста си..Прекарах страхотен ден на Руска с кафе, бира, музика и един Лъв. Всички който ме повикаха на ново Банско, този път не ме взеха.
Четвърто ниво продължи в същото лудо темпо. После с настъпването на пролета броях пухове и черти и обещавах до не правя повече така......но това съм аз.И има няколко желания който са по силни от всичко.
Пето ниво беше едно от най трудните. Всичко тръгна на зигзагообраз, нагоре, надолу и винаги в кръг. Адски много трудни решения взети в куче състояния. Много неща за който ме е срам. Тва само как го казах, но пък са ми донесли толкова много и са ме научили на толкова много, че би било лицемерно да кажа, че съжалявам. И документи и смс-и от който нямам нужда.
Шесто,седмо и осмо бяха миграция. Смяна на интерфейса. Заминаването в щатито съпътствано с толкова нерви, че за пръв път от хиляда време се чувствах бясна и безсилна. За самото там мога да курирам цяла една в галерия Борово така че го спестявам. Работих много, карах колело много, пребих се много, бях на лейдитрон много! Нямах никакво лично защото живях с тумба мъже и бях общо взето тяхното забавление, но пък винаги имаше как да блесна и обера точките. Любимата ми случка се състои в седене на покрива с огромни очи и Владеем всичко. Прекарах повече от добре въпреки и благодарение на он май оун мотива.
После се върнах и всички се притесняваха колко съм изтерзана, отслабнала или квото там. Аз мигах на парцали за да подсиля момента. Донесох си два куфара и 13 инча белези.балиго. Три дена преди рождения си ден кацнах на летище София с руса перука и въпреки това ме познаха.. Видях момиче да присвива решителна колене, а после чух драга ми Лайм и бях разкрита Последва рок ен рол седмица в която спах в къщи само една вечер или нещо си. Поредното ново къщи с кашони на стълбите и легло което не сменям за мента. Изненада!!! на рд-то се събудих доволна на тераса с гледка към завод електроника. Слушах най хубава музика, ядох пъпеш по цици, а климатика бичеше над назе. А съм била по джапанки!Два осем дена след тва имах подобна случка отново оставена на вятъркои с разкъсана рокля. След това един чудесен господин ме заведе на още по чудесно море.
Девето ниво беше скучно...особено на фона на босовете който бях тръшнала до момента. Почнах у-ще и нещата се скапаха. Но пък отново имах ново къщи което имах отговорната задача да възпитам. Добре, че беше Рал да крещим вулгарни думи. По този повод Роли и Раси са моя джакпот за тази година. Саундтрака им е подобен.
Девет, десет, единайсе, дванайсе бяха с малко мана и някаква хронична умора сигурно заради ония жени със скандалите им или просто щото се уморих да пиша вече.
От всички досега тая година е била най! Гордея се с всички. Гордея се с МаргиДимиСашката. Гордея се, че имам най приятелите на света и май това е от малкото неща дет искам да са така и в следващата игра!Моля!
Да продължавам да възприемам някакви неща чисто сетивно също

пък инак квото дойде......we ll take the best of it trying to balance the consumption of brainbubble materia

checklist 08

тазгодишната равносметка идва малко късно, още не се е облякла напълно и е с мокра коса. равносметката тази година бърза и се изплъзва с наглите средства на предпразничните истерии. все пак ще кажа, каквото имам да казвам, а то е малко, прибързано и още мокро.
през изминалата година:
-не спрях да пуша
-не спрях да пия
-но нито един път не повръщах от мастика
-добих поредното незабравимо обръщение след марианище и 'ей!' - момиче от рекламата
-преведох втора книга
-отново се върнах към рисуването
-за това или за друго един и същи човек ме питаше всяка седмица дали уча в академията. така се роди практиката ми на куратор в галерия "Борово 2003"
-не престанах да ловя разни хвърчащи из въздуха неща, и продължих да ги пускам толкова внезапно, колкото и ги улавям
-драстично да не кажа плашещо намалих количеството драма
-за сметка на качеството, което както винаги е на ниво
-направих първия си истински едноседмичен преход и дори не се скарах за винаги с приятелите си, а едноседмичното некъпане се оказа доста блага почва за комуникация
-спечелих нови приятели от лотарията, но пък не си купих лаптоп
-и не на последно място - "всичко-което-ми-убява-четири-часа-преди-нова-година"


през 2008 очаквам... всъщност нищо не очаквам. спрях да очаквам на 10г. когато на коледа възрастен мъж с балон ми предложи да се кача в колата му. Всъщност това не ми се е случвало (а можеше!). Просто спрях да очаквам и се научих да се нося с поличка или сукманче за 80 точки на крилете на вятъра, пък дай боже той да ми отведе отново в страната на ментите, мечтите, липсата на мисли и многото пясък

cuba libre

по благоевградски
такива нощи не се забравят

Merry dickmass!

зимният химн идва директно при вас, за да замести летния Show me your genitals. естественото продължение на лятната еуфория по събличане и показване.
ако поръчате jizz-a СЕГА/!!!/ получавате безплатно три салфетки и космодик /cosmicdick/:

много...

Mature Content

shameless self promotion

The Shagaround (Бройкаджията)
Маги Невил
днес-12.12-22:00
утре-13.12-20:00
В бившата библиотека на АУБ, Благоевград
Съдържа много жени със скандални обувки, и много кифли дето много си вярват.Както и Пеци, която забравихме на плаката.На моменти се получава добре, през останалото време сме пияни. Заповядайте, е така, да избочим!

застудя и е време за скритите оръжия. love jam

толкова съм се укротила напоследък, че не мога да се позная.

Fuckin life game

[16:59:22] qbal4o каза: 6te ima igri4ki
[16:59:25] qbal4o каза: te sa solta
[16:59:43] Kemishko каза: hahahah...
[16:59:50] Kemishko каза: a kato posipesh solta po ranata
[16:59:51] Kemishko каза: i op!
[16:59:59] qbal4o каза: :D
[17:00:15] qbal4o каза: e drugiq variant e da pikae6 varhu ranata 6te me pro6tava6
[17:00:18] qbal4o каза: babini devetini
[17:00:19] qbal4o каза: :D

забранена <3

oldschool girl stalkin'
d rockin her best
водка в купичка

по добрата версия

Ха така! х3

Ядосвам се тези дни и в общи линии съм мууди. Толкова мууди, че както отпивам от живота с колосални глътки и заливам света около мен с усмивки и смях, така в следващата минута роптая, ритам с копитца/!/ и се ядосвам на разни минали, предизвикващи неприятно дразнение субекти. Миналите седмици бяха обляни в слънце и планове. Текстът ми в Датиготура пожъна успех сред роднини и близки, а в последствие и самата Г.Д. ми писа и даже ме покани за там някаквасиглупост. Това в добавка с порция Старицата от Калкута, която ми докара за пореден път сълзи в очите и лазене по земята от смях ме кара да си мисля, че въпреки всичко съм способна да премина без особени загуби през традиционния /ха така/ женски период. В общи линии положението е стратегическо и изчаквателно. С Лайм се готвим за поредния изсилено надъхан сезон, в който и двете ще се оглеждаме една друга, а след това ще се втурваме с много смях и умерена надменност по софийските заведения. След това с необяснима магия аз ще изнамирам петте точки, делящи ме от дома. Студен засега. Разгорещен в последствие, с едно голямо "евентуално", стоящо в началото. Така е то. Едва ли не.

New face of tomorrow

Неделя е самостоен ден от седмицата. Това съм го предъвквала хиляди пъти, издигала съм я в култ, принасяла съм и жертви, кланяла й съм се. Но никога не съм подозирала, че ще открия по-специално нещо от неделята. Е, открих го - неделята в 5.30 сутринта. Реално това не е още онази неделя, с нейната извънвременна странност, с меланхолията по кекса на мама и разни други благинки. Събуждаш се в леглото, току-що легнал или най-много преди 2 часа. Навън се чува странна музика, явно местната младеж още довършва водката. Протягаш се мислено към чантата и преговаряш - портмоне - тук, телефон - тук, щастливата гривна - някъде тук. Отместване малко вляво и със същата процедура минаваш другите безценни аксесоари - гордост, чест и самочувствие. Нямаш спомен за четири крака, непознати лица и съмнителни петна по рокличката. Само за вино, смях, черните очила на Скашо и счупеният прозорец на Военния. До тук добре, но как да спреш едно потопено във вино и бира съзнание... Отправям сутрешната си молитва към света, по стара семейна традиция, ако може моля моля някой да открие лек за това неделно сутрешно лошо.

:>

Почна на криво още от сутринта, че даже и от неделята която групаво обявихме за най гадният ден от седмицата. Така и се пада! Дясното ухо отказа, а аз си представях какво ще е ако е за цял живот. Никаква музика и никакви новини от единия фронт. Когато в края на скучния час по реклама ми стовариха, че петъчно имам изпит по цифрички съвсем ми се поиска да си обуя терлъци и да си отида в Протопопинци както преди няколко седмици. Овце, ябълки от дървото, печка на дърва. Пределно просто.Мрън мрън та пляс...
По късно отново смених персонажа в пиесата и сега вече наистина нямам връзка с това което играя...ама нали има игра?
Обаче цялото тва слънце дето ме събуди днес, ме вдигна много още от сутринта. Пих хубав лимонен чай, зяпах бялото по планините и въобще бях усмихната все едно съм се наспала. След това приложих обичайната практика и се засилих с песен по надолнището към юниверса. Проведох истерично смешен разговор по телефона преди да ми свърши батерията после сама го хвърлих в езерото.Днес Сис има РД. Днес Мила има РД. Ели и тя да не изпусне нещо...взела, че и тя се родила днеска. Вчера Васко, във петък Косьо. Много берекет!
А после след обедно скитосване скрита зад тъмни очила се присетих за РАНДОМ чудеса. Например за последния ни следобед в Солун и мястото което открихме докато си търсехме фрапета. Покрай тях намазахме от тамошния арт. Дебели златни рамки, а в тях Брус Лий или бамбука и лепенка с трима в тоалетната. И между всичко това много много скандални снимки.
Витоша с толкова мъгла, че поне 5 часа незнаехме къде сме и почти прекрачихме в една урва и един единствен кадър със силует и дървета и никакви други спомени. А, Дими тогава не е бил там да вика по нас.
Или един друг трип когато си бяхме сложили еднакви тениски и с чувство за колективност влизахме и излизахме от храмове. По късно същия ден, прегърнати на куп на лодка видяхме делфин, а още по късно изхарчихме последните си пари за локум и бира.
Много хубаво!!!
Някой от идващите викенти ще да е посветен на това, пък дори да е уан дей генг бенг трип до бабата. 19 days to go…
А на тениската на Мишо пише I <3 hapiness


и гугутки :> :> :>)
и пичетата се разчувстват.

Dzift me up!

Малки приятни изненади докарват тънките ми усмивки тези дни. Една от тях е Дзифт, чието чакане се равнява с това на Годо. Лошото във филма - Таня Илиева, въпреки жестоките цици. Хубавото във филма - всичко, включително и любимата ми Снежина Петрова, която беше изрод за пореден път. Явор Гърдев бавно и славно се превръща в идол на склонното ми към идеализъм и мании съзнание. Дзифт остава приятна утайка по ъглите на съществото ми тази вечер. Лягам си успокоена, че да, нещата най-сетне тръгнаха в някаква посока.

simple plan for life

“...Жените имат срок на годност. Имаш още 10 години които трябва да са само секс секс секс, след това увисваш, трябва да започнеш да се гримираш и да си инжектираш ботокс в ноздрата....”
неизвестен автор на народния


Вечерта започва без план на Народния. Единствените ни рамки са, че ни се пиянства под звездите бичииийз! А това винаги е стигало. Кръгче мента, кръгче с хора който искаш да прегръщаш, кръгче с хора който ти желаят същото....
Квадратче до Копки което загражда онези мили хора от онази забавна поляна. Сплитане на плитки, ръце и телефони...
Новата стара червена звездичка отворила врати за новите стари дечица без планове.
-Здрасти-Здрасти !!!
-Има много нови неща..
-Е, аз не мога да знам, известно време ме нямаше...
-То, и нас ни нямаше...
Спирали и кръжене около хора. Нова барманка!!!Ооо! Ама аз съм те гледала как растеш красавице. Старата музика, но същия безподобен ентусиазъм

В крайна сметка на правоъгълни паралелепипеди на ъгъла на Сливница и Витошка с малкия Емко (големия ни гледа през вратата с интерес или съм много пияна). Аз съм облякла рошавата си уайт траш коса и съм завързала крака, а той със смачкан незапален фас, откраднат от Женята преди часове се прави на вълка от Ну Погоди.Обсъждаме жените и мъжете около нас както и точките от последно време.
-Ти нали знаеш Хани?
-.....Хани дето е сноубордист...
-...да, и дето е и сърфист...
-Да, Е?
-Той като е бил на 20 е имал най лятото евъррррр. За цялото лято е имал общо 32 пичета...
-....ееееееееееее
-Та си мислех , че другото лято и аз ще пробвам нещо такова. Ще заеба всякви драми и интелектуални изяви и ще гоня неговите точки... Баси, щом той се е справил, аз мисля че не му отстъпвам...
- Оу йеееее! Брой ме и мене. Пък и ние сме мноооу по готини....хахаха.....ще ги разбием.
-Тва си е план...Ти кво пиеш?
-Ракия.......... ама тихо!

Last call for peaches!

Септември - секънд хенд лято под мотото "магазин втори шанс"! Всички, които не успяха да отбележат или не са доволни от резултата, могат да го направят до края на месеца. Последните горещи дни на годината приканват недоволните да се явят отново в изповедалнята и да извадят потните парцалки с размер 2 на 2 см от самарите и да атакуват, докато могат. По този повод Жон Лажоа се завърна, за да разкаже правилата:

Workin class shit

"Офис лайненце" е термин, въведен от Момчил Пеперони, който моя милост Мариана Папая започва да експлотира с пълна сила. Терминът включва да работиш извън работно време, да ти пищят ушите от работа, да сънуваш работа, да ти се пръска главата (от работа и от възмущение) и не на последно място - ценностната ти система да бъде главоломно изместена от любов/щастие/ендстъф до веднага-щом-излезна-от-тук-ще-се-напия-до-смърт. За целия този пакет "офис лайненцето" получава - заинтересованост от шефа по въпроса как и кога ще свършиш онези неща, мили обръщения, които доста несполучливо замазмат зверските лайна, в които си попаднал, и незаменимото чувство да си нечий галеник, човека на когото шефа ще се довери а.к.а. ще затрупа с бидон гняс и отговорности. Последната седмица трансформира безотговорното разсеяно имащо склонности към мастика и драматични връзки момиче, в безотговорно разсеяно имащо склонности към мастика и драматични връзки workin class лайненце. Мариана Папая се превърна в Ценчо Доневски - мъж на 42, плешиво теме, шлифер ала "в шик-шик е офертата", малка смазана от живота кожена чанта и мнооого много пот по челото. Хубавото на цялата ситуация, освен че има кво да се разказва на внуците (а някога Пепи аз търчах по звукозаписни студия а после обикалях Сточна гара за да търся конопено семе), е че... Ам... Тук запецвам и се оглеждам гузно. Хубавото е, че има бира. Примерно. И че септември макар да не е май поне е достатъчно горещ за рокличка+невинен поглед attitude. We work for sex както пишеше на тениската на един пътник в 204...

Rock & Roll

friends put the best stars in yo eyez


4 days of straight rocknroll
GET THERE OR DIE TRYIN

explore this world of dickability girl!!!

Нали знаеш как се променя всичко щом лятото дойде... Първо почваш да показваш я краче, я раменце, а после траааас като изневиделица потна подмишница те удря в лицето докато се возиш в градския чудейки се кое по точно е дреха в\у пичето до теб.
После откриваш пиче сезона с изненадващо за закуска, а после на Лодки. В общи линии никога не е обратното. Лодки винаги си появявят когато има кой да водиш там, има кой да чакаш там, има за кой да се оглеждаш там. Ако не е така, то обратното вероятно е в сила. Някой, някъде обещава обещаваща нощна! ЛОЛЗ!!! След като разиграеш пешките и вкараш малко математика резултата лесно става на плюс пляс 1.
Тази лятна вечеринка обаче, аз работя над другия си изглед. Десен бицепс! Дясно мозъчно полукълбо! Няма значение....важното е голям и стегнат. Всички признаци на лятото са тук, като започнем от лепкавите чаршафи и котешките протягания чак до прекалено досадните пичета и говоренето за секс с пълна уста.
-Дай, ми само една нощ и ще ти промена живота!
-Кой пък ти каза, че искам да си променям живота......?
Положението не се е променило никак. Все още всичко се движи спрямо законите на тествай-си-границите гравитацията, но е извъртяно и погледнато през гледната точка на импресионизма. Всичките тези сложни думи са продукт на тази смяна. Ментата липсва, което предполага че едно от предизвикателствата на лятото трябва да си намери заместител. Когато няма стимули, има стимуланти-стара пиче мъдрост. Разхвърляни мисли от иначе разграфено ежедневие.....????......не звучи ли достатъчно лятно? Макар и да не ми се вярва, съм бая близо до тежеста в главицата сутрин и пеперудите в корема вечер. Правя всичко да ме поканят на бири и шоколад, нали така?
Минуайл,седя на покрива с всичките си мъже, пием бири, пием наркотици, устите ни са залепнали пълни с бонбони и размишляваме над екзистенциални въпроси. Само желирани мечета, само Старбърст или двете наведнъж е най вкусно? Хей, ама то тва слънце почти изгря...
Не мога да преборя само НЯМА МЕНТА липсата и желането да правя глупости...
Всичко е наред значи...

Биби рибозо енд зе бандитос

Биби Рибозо се завръща с гръм и тряс на софийската карта, която в момента представлява сложна плетеница от мигащи потенциални лампички или просто петносана от алкохол покривка. Лятото не просто започна, то вече ме задушава и ме принуждава да извадя оръжието от багажника. Спиикинг оф, тези дни с Наде се стреляхме с водни пистолети, а после на връшане ни спря патрулка. Разговорът се разви в общи линии ето така:
- О, колега, тук си имаме ХЛАДНО оръжие. /тук забравям че не съм скрила втория пистолет, който розовее на задната седалка/
- Охо хо хо, имаме пистолет, а? /опитвам се да си прикрия голите крака с подръчни средства/
- Сега какво ще правим? Май ще се наложи да ги заключим за известно време??? Хо хо хо!
В петък ще правим война с водни пистолети пред народния, нещо като флаш моб, но по-мейнстрийм и доста по-секси. Потни пичета и ХЛАДНИ оръжия пълни с мастика ЙЕ.
Вики, няма те когато имам нужда от теб! Все по-често се случва да се събудя и докато осъзная какъв е този чаршаф залепнал за бузата ми, да видя че минимум 2 момчета са получили сносна среднощна драма, телефонът ми е без половината си части и е закрепен с ЛАСТИК, а блогът ми е осран с нещо което навярно се води шедьовър, но трябва първо да се разкодира. Тук нещата бавно вървят към своя очакван завършек - всички заедно пияни паднали вкупом говорим за биби рибозо и жон лю лажоа, новото гуру. Women are good at three things: cooking, cleaning and vaginas! Тук добавям и други способности като например да си надуваш корема като бременна и цяло енви крю да се изреди да го пипне невярвайки.

Charlie ze unicorn is back, only on cockpunchertv!

лятото едва започна, но вече намирисва на отваряне на мастикената фабрика и впускане в безкрайните дебри на дебилията, деструктивността и унищожените мозъчни клетки.
лято 2008 завръщането на мастииките!

Мило дневпиче,

Измина колко... месец? откакто те изпратих да градиш капиталистическия строй и да образоваш чиканота миканота и други паразити на "колко-бързо-ще-изпия-тази-мента" и други трикове на пичкологията. Пиша чак сега, защото чак сега под звуците на юни мога гордо да кажа: ОТКРИХ ГО! Той е голям и обещаващ, леко запотен и прилично измит от скорошните дъждове - СЕЗОНА! Първи ден с поличка и принцесеното чувство, което сме обсъждали. Следват бири, мохитота и смях. На хоризонта е нашия добър приятел пелвиса, който обещава добри преживявания, а малко след него се тътри другото ни бъди - фалуса. Говорим за хладилника ми пълен с банани и моркови ъф корс. Всичко е тръпнещо и ново, и дори факта, че се заех да превеждам новини за европейското по цял ден и си позволявам само два часа почивка, в които да гледам ха, изненада! мачове, та въпреки това онази питанка, онази чуденка какво ли точно ще се случи с кой и дали ще е в малко помещение тип килер, ме топли ужасно много! Лятото няма да е същото без спонтанно креативните ни преживявания с моята любима лайм, но аз обещавам да се осера двойно повече и за теб!
Гуш

Hardcore&Lovely

Zashto pisha na takava gadost li?
Pribrah si moia komp, tozi niama bulgarski.
Triabavshe po plan tuk da stoi vikosobuidjetna holivudska produkcia s mnogo snimki I matrial kakto i mnogo zaruki…Sega shte e malko no puk pak shte idva pravo ot petite i lumbagoto mi.

Na devoikite- mnogo pojelania za vurvejno liato, sveja kruv kakvato izkacha samo prez iuni I iuli po lodki. Ako sudia po otkrivaneto na sezona shte e takova… Nai silnoto mi pojelanie vsushnost e da vi se sbudne da jiveete v RANDOM pesen na Peaches. 2…boys for every girl..every girl…

Na mladejite- mnogo pojelania za vurvejno liato, sveja kruv kakvato izkacha samo prez liatoto, shtot vsushnost togava vsichki picheta sa polu goli, I to prosto niama kak da ne izkacha… Da znaete che pichkopotoka prez liatoto se dviji ot zapad na iztok…ili obratnoto…ne sum sigurna za posokite…s dve dumi KUM MORETO! Vie I vie da se vuzpolzvate ta da ima kvo da mi razkazvate kato se vurna…eventualno
…
Maluk moment za lichna drama
…

Marianishte pishi mi!I telefona mi shte bachka dori! Pojelavam ti Zahari Baharov v plen!I ti pojelavam tva toi da go prochete..ahha

Skasho da napravi pak velik I epichen rojdenen praznik, I da otide na promo partyto na Ladytron!

Budete princeski po balovete, zloupotrebiavaite ot surce I prashtaite snimki ot posledicite. Edinstvenoto deto shte mi e gadno che triabva da navaksvam shte e che pak shte obikolite hiliada mesta...deeeba..
Obicham vi te te vsichkite! Neka Batman vi pazi…

old school klasiki

Maydays

5 неща, които обичам в 5-тия месец:

1.Пухчета!
знам, че радостта ми е малко наглееща на гърба на хилядите сополиви около мен, но аз лично нямам алергия към тях и даже напротив. омагьосвам се, когато почнат да хвърчат около мен като пролетен ответен удар на гадния сняг. + това всеки знае, че като си уловиш пухче и си пожелаеш нещо, то се сбъдва:) пролетна буря от желания един вид
2.Зелено
Всичко е толкова, толкова зелено, че спирам да си гледам в краката, дупките, кучешките лайна и други грижливо заложени софийски мини, и отправям поглед нагоре към дърветата, които освен, че ухаят прекрасно ме карат да забравям, че съм в софия. ако всичко това се подплъти и с малко от другото зелено в някоя прохладна майска вечер, си осигуряваш потъване в най-прекрасния и живия от всички цветове
3.Великден
който всъщност е в края на април, но пречистващото му действие е полегнало върху целия следващ май месец. всички сме възкръснали, пречистени и с олекотена съвест, готови да си заслужим отново гнева на човека от горе
4.Времето
е нито жега, нито студ. време е за леко плътско загатване, но нищо неестетическо като при следващите летни месеци.
5.Пичетааааааааааа
след кат опрез март лека полека подават носове кой от която дупка, сега вече пъплят навсякъде, заредени, в повече от брилянтна изправност!

навън вали от както се помня.забавлявам се да си рисувам мустаци по снимките за виза.положението вече започва да става драматично дори за моите представи.купчина листове,за жалост не на ракетки или жерави, са ми единствените приятели.ама.ама това ме зарадва и е втория анимационен клип (освен на Los Campensionos)за два дена дето ме накара да проверя Викториооооо кво си пусналаааа?
и има всичките "любими" ефекти от клиповете от 80\90 обаче анимационни
та такам дано енджойнеш
ще го пратя на Сашо за ъпруувъл
да думите на български са чужденки

I guess I need a specialist

- Ей! Тва ми е супер познато! Кво беше?
-Незнам, не слушам такава музика.
...
(тъпо мълчание в което разглеждам пердетата)
...
- А.......а, кво слушаш? Метълче си, нали, нали?
(гледам си кецовете)
-.....мдааа!
Опитвам се да изглеждам ентусиазирана. Правя физиономия “Имаме познал верният отговор.” Чудя се, кое ме прави по метъл, банданата на главата ми или детската ми физиономия?
-Е, и аз съм метълче!Виж...
Следва показване на татуировки. От ония дето съм си рисувала в тетрадката когато съм била......ъъъ.... 7 клас? Аз съм ОУ!УАУ!Впечатлена!
- А, за тва ли слушаме тоя електронен шит?
Такава гадост съм!
В началото на вечерта Момчи ми каза, че не си представя аз да правя правя секс. Над тия неща съм била, едва ли не! И младежите трябва да идват при мен за да искат разрешение да ме целунат, а аз съм такава...Пф, не ставай смешен. That’s so gay!
По късно ме пита дали не съм му сърдита...?
Когато решавам най накрая да се търкалям към вкъщи и за изпроводяк изръсвам някакво определение за вечерта Роси казва “Е, вече наистина незнам кога си сериозна и кога саркастична.”
Миналата седмица на слънце..”Аз винаги съм оставал с впечатление, че не ме харесваш!”
Явно вкарвам венозно и орално сериозни дози рестекпа, а? Баси, очаквам скоро всички да ме заобикалят по улиците, майките да прибират децата си когато се разхождам по светло, консумацията на боза да намалее обратнопропорционално на цената й...Толкова ли прекалявам баси? Някой да налее доза юмруци?

2 кинта, за да успея само за Jammie Youth/Dankish, доволна. Рали и Роси, Роли и Раси,Братя Аргирови, други акробати и смс-и без покритие.Строеж гадост и Къдрата. Такси до Окръжна (да пиче, до човека с името Flipshot…shit). Такси обратно до там където сме били. РД на 6 етаж и разговорите от по горе.
Да стана по добра!Да стана по добра!Да стана по добра!

страх ме е да мисля за 60-таро70-тарското маскеното парти довечера

Та-да-да-дам!

Мили пичета, официално обявявам сезона за открит!

От тук насетне, чакам да последва или суша с размерите на тази която върлува до вчера вечер, или няма да има смогване...Естествено стискаме палци за второто!!! И не забравяйте, че законите на Мърфи важат на 100 и ще има езненадкей когаш не ги очакваме.

не, не съм по умна от кое да хлапе
да, знам че съм пълно дърво
ми....незнам
паживиом увидим!

тва дето Мила го казва за 3 уши.ВЯРНО Е!!!

Beware of the magic hand!

Ще играеш ли с мене?

"Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми. Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си."

ако това беше сега щях да съм още по влюбена в него.
и без това е горил дневници в седмо.
-Раева!
-Радослав!

show me your fiction life

On или Off!

Няма такова нещо като средно положение!
OFF- И светът е сив , а аз се крия под червените си завивки. Гледам шест филма подред и забравям, че съществувам, а нощта се размива в следващата. Не вдигам глава, нито телефона си . И се смея презрителна на всички получени смс покани. На следващия ден храносмилам вчерашни емоции.
Джобовете ми са отново пълни с смях и саркастични коментари. Режима е ‘V.- back to the basics.’

ON- И нещата се получават без дори да ги искам. Измислям си скица в главата и някой непознат или някой прекалено познат я рисува за мен по добре от колкото аз бих се справила. Крача и съм принцеса, защото огледай се всичко наоколо е мое. Интереса си е записал час в напрегнатия ми график, но ...Вкъщи съм само за да си взема шала и идеите за довечера. 3 вълшебни дни подред идват като продължение на 2 такива седмици. Добрата новина е, че чакам още 3 такива. И ги чакам с такова желание, че броя часовете, задрасквам лекции и само мисля коя песен ще изпрося от любимият барман @ Olga’s. Този път няма да ни убият с климатика, може да е с музиката, която никъде другаде няма да ни пуснат, с пиянските викове на нашия най парти приятел Скаш, може да са истинските танци на Коста докато роботите пеят “Back to the start…”, а ние само размахване некординирано ръце, но няма да е климатика. Там е вече малко наше и със сигурност много червено!
Ха, да видим след това което ни се изсипа ненадейно! Адидас,здравей! Пъпкин темт някъде из зелената вечер започната на Народния и ХАХАХАХА .Без коментар за рожденият ден на който летяхме! Какво още може да се изсипе на главата на момиче което прекарва прекалено много от живота си да живее из уикендите.

On или Off!

Няма такова нещо като средно положение!
Но пък волюмето винаги е на макс. И ехей, Папая, способни сме да изпросим Lovecats!

Cats...

qbal4o (03:37 следобед) :
dne sis q peq
qbal4o (03:37 следобед) :
i se se6tam za teb

We move like cagey tigers
We couldn't get closer than this
The way we walk
The way we talk
The way we stalk
The way we kiss

мисля че няма нужда от повече. освен от една котешка усмивка за теб!

КосмодиКС:D

Из форума на COSMODISK:



"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина"

"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам" .

"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката"

"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."

"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада"

"Сложиха ми го и след малко болката премина."

"Изпитвах невероятни болко отзад, но след две седмици, откакто си го сложих почувствах облекчение."

"С него съм дори и на вилата."

"По-лесно се качвам по стълбите, когато ми е отзад."

"Първо бях с тънкия, но откакто видях, че ми харесва си сложих и дебелия."

"Сина ми, който живее в САЩ каза, че и в други страни го правят."

"Отзад ми е вече пет години."

"Бях свикнала с болката, но след като си го сложих тя премина"

"Останах много доволна-дори и мъжът ми си го сложи"

"Става и за мъже"

"Когато ми е отзад, се навеждам с удоволсвие"

"Когато бях без него-трудно ходех до тоалетната"

"Дълги години ги работех седнала, но на старини си го сложих и аз"

"Една приятелка ми каза, че я е оправил за кратко време"

"Ако не те оправи ти връщат парите"

Пастелите

Бандата е добре позната, но само за посветени. Не желаят да се определят като инди, но кой ли ги пита;) Много сладки, много нежни и много бритиш. Какво повече може да иска човек.

Тестостерони и други войници

Като един истински кавалер заведох Наде-маде на театър в иначе шибания черен понеделник. "Тестостерон" в сатирата . Почти никога не ходя на театър там, може би защото обичам по-мрачни и дарк неща, но си заслужаваше. Най-малкото, защото се смях искрено на играта на цели 7 пичета, между които и Филип Трифонов, в който продължавам да съм влюбена вече 15 години, и то не само заради Момчето си отива. Хормони, тащаци и мноого много водка. И гледната точка на мъжете за жените и за самите мъже. Определено това, от което имах нужда особено във време на война, когато не само аз излизам в петък вечер с наострени уши, очи и други неща, в очакване да чуя мечтания сигнал. Сигналът, който ще ми даде шанс да размахам лакираните си в червено нокти и да се изфукам с новия си червен стайлинг, на който се радвам като открило гримовете на мама момиченце. Разтопяващият се сняг и милващото слънце, както и цял един телефонен указател направо крещят сигнално: В АТАКА! На война като на война, зарязвам сесията и дерзанията за живота, обличам се в червено и ангард! Давайте водката.

Котките имат по 9 живота ?

Днес е петък, време да си ходя в къщи! Днес навън зрее слънце и бих казала, че идва пролет. Тоест, имам поне два силни аргумента срещу тежеста в главата и кашата която готвя. Това, че ще си тръгвам с момчетата съвсем ме усмихва и събужда. Ники цяла сутрин е тичал за акумулатора докато всички блаженно сме си отспивали снощните приключения и сега колата иска само да и сложим хубава музика. Бензин и моля заповядайте на магистралата с панорамните гледки към планините. Леко се протягаме и съвсем се разсънваме. Шеги и смях успяват да заглушат музиката. Таман започваме да обсъждаме вчерашно....и колата накъсва темпото и спира. Под капака нещо пуши и то пуши нещо голямо. Какво става? Въпреки загрижените физионимии, не можем да се оправим, а и май за всички ни вътрешностите под ламарината изглеждат еднакво непознати. Наоколо хвърчат коли както и ние сме хвърчали само до преди минутка. Излезли от кутийката си и от потока на движение обаче, ни е някак напрегнато. Ръмженето на профучаващите коли пък съвсем ни пълни главите с болка. Не те чувам, но моля те не стой толкова близо до пътя. На нокти чакаме Павката, който измъкваме от леглото, също след вчера да ни доносе вода\антифриз и каквото там още...Двама непознати, но очевидно от нашите също спират видели, че има проблем. Всичко е наред! Колата вече пали и се движи спокойно. Ще караме с тях 20-ина км да видим дали всичко е ок.
Ура! Надуваме пак музиката, разтичаме се по седалките отново влизаме в мелооу настроние и тадам, белия пушек под капака отново ни нарежда да спрем. Този път поне е на цивилизовано място и става очевидно какъв е проблема. Трябва майстор, с дъвка няма да можем да го поправим. Непознатите младежи отново се връщат да питат какво до помогнат. Чувствам се не на място! Мойте младежи са за още вода, непознатите, който не са ми симпатични говорят да секс, а и никак не разбирам от коли.
-Вики, май е по добре да тръгнеш с тях!...ама как, защо, с вас...защо не. На колата и трябва ремонт и ще отнеме незнайно дълго, по добре отиди с момчетата. Всъщност нямам избор, пътуването вече е спазарено. Подхващам Люплюд и се мятам на задната седалка. Аз съм Вики, а това отпред са Сашо и Светльо. Не исках да се намесвам в пътуването по мъжки, но пък на тях май не им пука защото продължават да си говорят за “...и тя се клати нещо отгоре ама и аз не спирам...6 пъти братче я накарах да свърши...” Чудя се да продължа да се чувствам не на място или да започна да се подхилквам припознавайки тези разговори. Как да е, подхващаме лек разговор и оставяме авариите назад. Идва викент, парти тайм, сватба в Македония или каквото си поискаме. В Джерман, Сашо натиска спирачките, има нещо не както трябва в тази колона....Защо не спираме?
Секунда хаус. Главите им се залепят за предното стъкло, а моята за предната седалката. Удара не е силен. Не говорим. Излизаме от колата, а ушите ни пищят. Току що ни блъснаха ли? Усмивките се изтриват, а болката във врата и главата нараства. Стоим няколко минути като пияни и не възприемаме. Не беше страшно, стана страшно след това. 10 или 15 километра повече можеха да значат наистина повече. Всички тези премеждия от сутринта до сега правят филма прекалено цветен. Сядам и млъквам. Мисля. Такива са високосните години, случват са само каръшки неща, ако вярваш в такива неща го помни казва Светльо. Незнам в какво вярвам. Това е втората катастрофа за два дена в която аз съм в колата и ми идва малко в повече тва измъкване по края и въпросите “Ами ако?”. Още известно време няма да съм шофьорка. От12:00 до 16:30, 5 часа кошмар, а обикновенно е само 1 час и половина.
Ще си плюя в пазвата
Ще пия аспирин.
Ще ви чакам в 8 на Попа.
Мисля, че тази вечер трябва да почерпя.

Second hand youpie

И за да приключа с темата - едно домашно, което писах за даскало. Условният отговор на "продавачката" от ето тази статия в Новинар, която блести с крайна простоватост и опит за оригиналност, които не убягнаха на острото ми око: http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjQ4NjsxMA==&mater=MjQ4NjszNDQ
„Само гледам” – изплю в лицето ми пичът, който влезе преди малко. Кво по-точно гледаш, бе? Гъза на оная другата кощрамба дето от един час ни размотава с колежката. Почна да ми писва, честно. Идваш в магазина ми, гледаш ме надуто, държиш се все едно си папата, но има един проблем: ти не си папата! И не очаквай от мен да се държа с теб все едно си. Мислиш, че трябва да се държа любезно и да ти се кланям, само защото си потенциален клиент ли? Само дето на ден през магазина ми минават стотици и много от тях са далеч по-приятни от теб, пич. И с тях ми е кеф да се държа по-мило. Мислиш, че не те познавам? Да, ама не. Много добре ги знам тия като тебе. Раздават го тежко 24/7. През деня джиткаш с хендсфриито и тойотата и се правиш, че бачкаш. Отбиваш се за едно бързо кафе в Онда, а после обяд почти винаги в Мото и абсолютно винаги с лаптопа до себе си (как иначе ще покажеш кой си и откъде си)с колежката, която искаш да чукаш, но почти сигурно няма да чукаш. И мен няма да чукаш, тъй че спри да ми гледаш гъза така. Кво си мислиш бе, алоо? И аз пия кафе в Онда, и аз съм ходила в Мото, само дето ми се повръща от тумбите юпита, дето се изливат там с лаптопите си и си мислят, че света им е длъжен само щото преди месец са ги повишили. И аз ходя по местата, по които ти развяваш наклепаната си с гел псевдо главица. И аз пия мартини в Блейз, и аз съм си клатила гъза в Червило. Даже май съм те виждала там. Седеше на бара с двата си телефона и пиеше уиски. През това време аз забивах един шест пъти по-богат от тебе, докато ти надуто оглеждаше цялата паплач и се примиряваше с факта, че и тази вечер никой няма да ти пусне. Точно така, пич. По-добре побързай щото очевидно си изпуснал влака. Половината ти приятели са вече женени, но не, ти готиният пич, който се прави, че гради Голямата кариера, още блееш, докато си броиш паричките, с които надуто ще ми влезнеш в магазина и ще ми ги развяваш в лицето, докато очакваш да ти легна в краката. Е, приеми го, няма да стане. Имам си готин и далеч по-богат от теб приятел, който ме води в Ъпстеърс на Витошка, а после в Червило или Ескейп, където си прая кефа, докато наблюдавам разни псевдо маймуни като теб да обарват отчаяно мацките. Дори да ме разкара, ще си намеря друг и това няма да си ти. Само гледал! Ми гледай си, колкото искаш. Аз имам по-важни неща за правене, кво си мислиш. Лесно ти е на тебе, пич. Изкарваш си кеша и после си мислиш, че можеш да стъпиш на него като на платформа, от която да ми размахваш жезъла си в лицето ми. Ама чакай малко бе, алооо? Аз да не падам от луната. Знам много добре колко точно изкарваш. Знам колко изкарва всеки тип, който ми идва на гости в скъпото ми магазинче. Кво си мислиш, че всички руси са тъпи ли? Еми не, не са. Преценявам и теб и всички други евтини снобчета дето ми минават на ден повече от добре. Затова, пич, не ме гледай така надуто, а се върни обратно през вратата и влез с усмивка. Щото аз не ти идвам в офисчето така нагло. Затва и ти ше влизаш на моя територия подобаващо, ясно? Влез отново и се усмихни, пък после ще видим дали ще заслужиш некво отношение. И стига си гледал само. То така само с гледане доникъде няма да стигнеш. Животът ще си мине и ти ще продължаваш да си гледаш и да си мислиш, че си ларж. Затва отваряй кесията и действай, че няма да те чакам цял ден. И следващия път като те видя в Червило, земи черпи някое девойче с тия големите пари дето ги изкарваш. Че ако само им гледаш гъзовете, ше земеш ептен да изпуснеш влака.

Goodbye, blue monday!

Колко е нужно да изминеш, колко крачки в ляво трябва да направиш, за да преминеш от "пих бири в ПНП и едвам събрах жълти за такси" до "италианец ме черпи мартини с водка в Опера"? Години наред изследвам наум техниките на селф еротик писането. През всичкото това време ми помогнаха всички стари броеве на Егоист и няколкото литературни четения, на които се излъгах да отида. /бел.авт.: последното беше в къщата на Иван Вазов, където без да го целя станах част от 70 годишните редовни абонати с пластмасова чашка Флирт в дъното, които подмятаха оригинални хрумвания за задниците на андрогинните същества, които четяха комплексите си отпред/. Селф еротизмът, който струи на талази от нещата, които хората наоколо пишат, както по списания и вестници, така и по стихосбирки и блогове, ме отвращава и привлича с еднаква сила. Желанието да се котираш, но сносно, ме изкушава, но така и не успявам да направя Голямата крачка, на цели 2 метра по-встрани от там, където съм. Или на няколко преки по-надолу по Раковска, зависи как го погледнеш. Лаптоп и цигари. Пиша в леглото, а краката ми крещят неистово: Сбогом, черен понеделник, направихме презентацията с цената на това със Стоил и Мишо да киснем в офиса до 9.30, а на всичкото отгоре шотландското сокче, което леля Вики пазеше под мивката, останало от коледното парти, е безследно изчезнало в нечия чанта. Получи ли се? Ще пробвам пак. Лаптоп и цигари. Тази вечер успях да се измъкна от редовния завършек на работния ден - отиването в Дяволското място, от което няма как да се измъкнеш, не и докато още има някой познат, който да те налива до 5 сутринта. Не стана? Пепелта от цигарата ми пада върху лаптопа, а съвсем до скоро падаше върху панталона на пича до мен, докато пиехме поредното питие на бара. Нее... От начина ми на живот ли идва тази трудност или от нежеланието ми да извъртя реалността и да я направя приказка за нощни препускания ала сексът и градът? Черният понеделник си отива, а с него и глупавите мисли. Искам да благодаря на приятелите си, на кучето Мечо, собственост на Завод Електроника и на Вики, че я има. И на бирата, че я има. Опера ще почака малко. До тогава - клош елитарност по улиците на София, когато с Вики пияни си измисляме аристократични имена. Виктория Лайм и Мариана Папая са не просто олицетворение на власт и финес. Те ще завладеят света бавно, но първо ще си допият бирата и ще погледат малко сносни пичета в Дупката или ПНП или което и да е място, където мартинито е рядкост, ако въобще го има, а италианец е просто поредното име, с което някой ще нарече една петица.

snday bathwater

Закусвам на обед с три филма.
Вечер дъвча филми за възрастни с много подправки.
Сънувам късо може би замаяно
В кошница от много ръце и път който води ...
В серия от по 4 дни
Този ритъм ще ме направи или ще се роди нещо грозно
Какво се учи за да станеш филмов критик?

Замина днес без да остави мръсни чинии или смачкани чаршафи
Крия се в утехата си зелен суитчър и ми е гадно че ще липсва егоистично.
Защото аз имам нужда от това присъствие. Кой ще ме пази от филмите сега?
23.щеще ми се да се окажа специална.



hang up the chick habit

Swiminater

Станала съм преди минутки-котки и телефона ми пищи. Ру звъъни да каже че рейса почти се е преобърнал, след малко и DJ-ката се е оплаква от подобна болест. Сняг има, ама няма как да стигнем до него...
След вчерашния абсурден ден на каране и ръчен труд на скокове в Южния Парк, боулинг с маски и пиене на изостанало вино от Нова Година в Левски Г, днес нямах сила отново да стана рано и да се боря за каране. Утешава ме мисълта, че май и без тва има профилактика.
От близо месец обаче якоооо ми се плува. Мда, днес беше деня и съм тоооооооооолкова доволна. Да оставим настрани факта че обожавам да съм във вода и лятно време се чудя на хората който не влизат в морето или само се....м...топват?! Също и на хора който не разбират какво е да плуваш рано сутрин или вълна да те прави на кайма. Ама тази ми ти хлорирана вода и часа който днес прекарах в упорито преструване на жаба донесоха екстаз. Да не говорим за тишината когато се потопиш и броенето на въздух-секунди живот. Напомня ми на други неща. Хубави и пак носещи удоволствие неща. Да си взема карта за душевен и физически кеф?

Хах!той е дебел!той не е дебел!къде са пичетата и пиенето? какво е това смирение?
а и сняг-вода-вода-сняг ала бала

ABBA and some other good stuff

пиша това само за да докажа колко опасни са понякога пожеланията. пожелах на Вики 2008-ма да й е червена. по този повод - събуждам се в 2 мъртво пияна. семеен обяд. поглеждам на земята - дънките ми са разкъсани, всичко е в кръв и кал и да, онова странно жълто петно на блузата ми. очите ми говорят - новата година ще мине под знака на червения цвят. няма по-добър израз на празника от това наситено червено в очите ми. това че ми се драйфа безобожно много не е нищо в сравнение с маниера по който съвсем изтънчено почвам да се наливам с бира и да прикривам треморите и параноичния уплах в движенията си който сякаш крещи "Не бях аз!". страхотно. или както би казала Малката - аз съм един истински пич. и за последно- сега е 6. за 4те си часа дшевни дерзания успях да разебра какмо съм правила между 12 с 9 сутринта като не е дин и два пъти виех от срам и страх. алелуя пластмасова бутилка вино и няколко неизказани въпроса.това е новата година, дерзайте.