Нямадапиянямадапиянямадапия е новият ми любим глагол.В речника го няма, значението му още се образува.Практика е нужна другари. Да,... другари защото вие имате пръст пък и пластмасова чашка или поне 2 лева на стотинки в мероприятието.
Лодки не прощават! Мисля че дори имат персонално отношение към Вики. Не е възможно след онзи ден и макароните на Скаш да отидем за по бира, САМО, искрено вярващи си и да се забъркаме в това.
Ами вчера? Потропвам нервно покрай пейка. Целувам чужди шишета.Държа се обаче.Решила съм тази вечер да е само една и да е бира! Търся си рецептата за щастие от лятото значи не искам да се прибирам. Пък и два пъти за един ден в Студентски си е направо слогън. От там нататък живота се дели на кога изпих това и поех следващото. Трифон който всички наричат Пънкара за който Хиподил са велик пънк. Киреста с който се забавляваме безмерно и има наглоста да брои ментите ми и да подарява още. Гъркът и приятеля му от Кипър, тези "Oктан" хора който пък решават че мога да им бъда партия за тези шотове, а и за другите...А не-та ми както обикновенно се стопяват на капки по ушите на хората.
Най накрая ни изпратиха подобаващо де! Взеха ми стъклената чашка и ми я пресипаха в пласмасова - значи пак там от където тръгнахме. После затвориха, а аз им обяснявах за историите на Негъра за изчезналите чаши на Смокини...баси!
Лодки не прощават! Мисля че дори имат персонално отношение към Вики. Не е възможно след онзи ден и макароните на Скаш да отидем за по бира, САМО, искрено вярващи си и да се забъркаме в това.
Ами вчера? Потропвам нервно покрай пейка. Целувам чужди шишета.Държа се обаче.Решила съм тази вечер да е само една и да е бира! Търся си рецептата за щастие от лятото значи не искам да се прибирам. Пък и два пъти за един ден в Студентски си е направо слогън. От там нататък живота се дели на кога изпих това и поех следващото. Трифон който всички наричат Пънкара за който Хиподил са велик пънк. Киреста с който се забавляваме безмерно и има наглоста да брои ментите ми и да подарява още. Гъркът и приятеля му от Кипър, тези "Oктан" хора който пък решават че мога да им бъда партия за тези шотове, а и за другите...А не-та ми както обикновенно се стопяват на капки по ушите на хората.
Най накрая ни изпратиха подобаващо де! Взеха ми стъклената чашка и ми я пресипаха в пласмасова - значи пак там от където тръгнахме. После затвориха, а аз им обяснявах за историите на Негъра за изчезналите чаши на Смокини...баси!
No comments:
Post a Comment