Workin class shit

"Офис лайненце" е термин, въведен от Момчил Пеперони, който моя милост Мариана Папая започва да експлотира с пълна сила. Терминът включва да работиш извън работно време, да ти пищят ушите от работа, да сънуваш работа, да ти се пръска главата (от работа и от възмущение) и не на последно място - ценностната ти система да бъде главоломно изместена от любов/щастие/ендстъф до веднага-щом-излезна-от-тук-ще-се-напия-до-смърт. За целия този пакет "офис лайненцето" получава - заинтересованост от шефа по въпроса как и кога ще свършиш онези неща, мили обръщения, които доста несполучливо замазмат зверските лайна, в които си попаднал, и незаменимото чувство да си нечий галеник, човека на когото шефа ще се довери а.к.а. ще затрупа с бидон гняс и отговорности. Последната седмица трансформира безотговорното разсеяно имащо склонности към мастика и драматични връзки момиче, в безотговорно разсеяно имащо склонности към мастика и драматични връзки workin class лайненце. Мариана Папая се превърна в Ценчо Доневски - мъж на 42, плешиво теме, шлифер ала "в шик-шик е офертата", малка смазана от живота кожена чанта и мнооого много пот по челото. Хубавото на цялата ситуация, освен че има кво да се разказва на внуците (а някога Пепи аз търчах по звукозаписни студия а после обикалях Сточна гара за да търся конопено семе), е че... Ам... Тук запецвам и се оглеждам гузно. Хубавото е, че има бира. Примерно. И че септември макар да не е май поне е достатъчно горещ за рокличка+невинен поглед attitude. We work for sex както пишеше на тениската на един пътник в 204...