мъдитация*

*термин, въведен от неизвестен автор с дълга бяла брада, използван за дефинирането на продължително състояние на концентриране върху невъзможността за изпълнение на една от основните човешки функции (по-късно популяризиран от галерия "Пишонка" като основна ос, около която се завъртат концептуалните търсения на кураторите)



Тези дни всичко е много бавно. И не свършва- то не че има в какво да свърши, но това е друга тема (напомням си - някога да разкажа за нихилистичните си теории за съдбата на компанията и как някой ден просто всички ще се успокоим с една приятелска оргия. алелуя). Лятото не започва така, както трябваше. Компанията (а.к.а. динозаврите - секънд хенд прякор, завещан ни от арт хора с шалове) се чеше по ... нали, и гледа тъпо. или пияно. гледа тъпо и пияно и крещи в 5 сутринта (аз и скашо, пияни french alike, правим паркур по ръба на тротоарите; аз скашо и момчи, пияни gypsi like, правим брейк в хола на рандом вила в чепръчене). всички вадят торбите с неподозираните сдухове, а като се изпразни торбичката я пълнят с мента и безплатни шотове, изкрънкани от някой по-заможен. всичко това отбелязано с вопли и животински вой, в търсене на женската, мъжката, задната, мисионерската и други безценни оръжия в края на май.
притесняващо често ръката ми се озовава върху нечии приятелски гъз.
вчера получих отривисто предложение от скашо да ме хване за...

нищо друго не остава освен да продължим мъдитацията и да си побаем на конуса за внезапни и неочаквани обрати.