Goodbye, blue monday!

Колко е нужно да изминеш, колко крачки в ляво трябва да направиш, за да преминеш от "пих бири в ПНП и едвам събрах жълти за такси" до "италианец ме черпи мартини с водка в Опера"? Години наред изследвам наум техниките на селф еротик писането. През всичкото това време ми помогнаха всички стари броеве на Егоист и няколкото литературни четения, на които се излъгах да отида. /бел.авт.: последното беше в къщата на Иван Вазов, където без да го целя станах част от 70 годишните редовни абонати с пластмасова чашка Флирт в дъното, които подмятаха оригинални хрумвания за задниците на андрогинните същества, които четяха комплексите си отпред/. Селф еротизмът, който струи на талази от нещата, които хората наоколо пишат, както по списания и вестници, така и по стихосбирки и блогове, ме отвращава и привлича с еднаква сила. Желанието да се котираш, но сносно, ме изкушава, но така и не успявам да направя Голямата крачка, на цели 2 метра по-встрани от там, където съм. Или на няколко преки по-надолу по Раковска, зависи как го погледнеш. Лаптоп и цигари. Пиша в леглото, а краката ми крещят неистово: Сбогом, черен понеделник, направихме презентацията с цената на това със Стоил и Мишо да киснем в офиса до 9.30, а на всичкото отгоре шотландското сокче, което леля Вики пазеше под мивката, останало от коледното парти, е безследно изчезнало в нечия чанта. Получи ли се? Ще пробвам пак. Лаптоп и цигари. Тази вечер успях да се измъкна от редовния завършек на работния ден - отиването в Дяволското място, от което няма как да се измъкнеш, не и докато още има някой познат, който да те налива до 5 сутринта. Не стана? Пепелта от цигарата ми пада върху лаптопа, а съвсем до скоро падаше върху панталона на пича до мен, докато пиехме поредното питие на бара. Нее... От начина ми на живот ли идва тази трудност или от нежеланието ми да извъртя реалността и да я направя приказка за нощни препускания ала сексът и градът? Черният понеделник си отива, а с него и глупавите мисли. Искам да благодаря на приятелите си, на кучето Мечо, собственост на Завод Електроника и на Вики, че я има. И на бирата, че я има. Опера ще почака малко. До тогава - клош елитарност по улиците на София, когато с Вики пияни си измисляме аристократични имена. Виктория Лайм и Мариана Папая са не просто олицетворение на власт и финес. Те ще завладеят света бавно, но първо ще си допият бирата и ще погледат малко сносни пичета в Дупката или ПНП или което и да е място, където мартинито е рядкост, ако въобще го има, а италианец е просто поредното име, с което някой ще нарече една петица.