Monday, November 5, 2007

Пипалата бавно се прибират. Следите им по пясъка бързо се заличават от новите, вече студени и в друг сезон вълни. Допирът им остава само в спомените на хората който са успяли да обгърнат. И пак, макар много, всичките спомени не са достатъчни да ги държат будни още дълго...Кожите порастват една след друга скривайки морските доказателства. Грима по очите става все по черен, качулката все по прихлупена, а очилата са просто задължителни.
Време е за радикална промяна (да и не мен ми се ще да е в продаваем, риалити формат)
-Хей, Викотелце, от кога не сме се виждали...ама ти, нали?Защо?Как в София?
Искаш ли да чуеш поредната лична драма? Стой наоколо, решението не е взето но в главата ми започва да се избистря новият ми радикален план за действие. Стой наоколо, защото иначе може да те забравя в хауса. С тялото, с усещането, с хората тепърва ще се случва нещо. Кой остава и кой хваща новия влак, този път няма да реши времето. Има си разписание и всъщност......вече закъсняваме. Който успее, успее!
-Не те разбирам...?
Скучничко и прекалено прозрачно взе да става, това е. Mама и тати не са ме учили как се правят малки революции. Знам само мери хиляда пъти, после внимателно режи малко по малко. Сега обаче всичко крещи, че следващата чаша трябва да бъде изпита наведнъж. Може би ще боли мъничко, ама в това му е чара.
Както и да е....Този път няма да взема всичко, ще взема само половината, но ще е качествената половина-The Best of компилацията от последния сезон. И ще се оглеждам за следващата половинка от новия, така че пипалата на двете да се сплетат както косата ми преди да я среша. Фокин шайт, всичко изтъркано и проточено да не си мърда от мястото, аз обличам трикото (новият ми любим аксесоар) и залетявам напред към зимния сезон, високите амбиции, новите предизвикателства и новия кръг за пробиване. Ако можете да поддържате темпо, заповядайте, ще се радвам на саркастична компания. Не вярвам обаче да разберете защото и аз не разбирам. То е усещане, което смятам за правилно...ако успея да не изпусна влака, този път пътуването ще донесе малко разум, много ново и витамини за пипалата.
Разлиствам
Обръщам страницата
Ха, ама тя е бяла
Оставили са ме да оцветявам
Не съм се променила, стой та гледай!

No comments: