5 неща, които обичам в 5-тия месец:
1.Пухчета!
знам, че радостта ми е малко наглееща на гърба на хилядите сополиви около мен, но аз лично нямам алергия към тях и даже напротив. омагьосвам се, когато почнат да хвърчат около мен като пролетен ответен удар на гадния сняг. + това всеки знае, че като си уловиш пухче и си пожелаеш нещо, то се сбъдва:) пролетна буря от желания един вид
2.Зелено
Всичко е толкова, толкова зелено, че спирам да си гледам в краката, дупките, кучешките лайна и други грижливо заложени софийски мини, и отправям поглед нагоре към дърветата, които освен, че ухаят прекрасно ме карат да забравям, че съм в софия. ако всичко това се подплъти и с малко от другото зелено в някоя прохладна майска вечер, си осигуряваш потъване в най-прекрасния и живия от всички цветове
3.Великден
който всъщност е в края на април, но пречистващото му действие е полегнало върху целия следващ май месец. всички сме възкръснали, пречистени и с олекотена съвест, готови да си заслужим отново гнева на човека от горе
4.Времето
е нито жега, нито студ. време е за леко плътско загатване, но нищо неестетическо като при следващите летни месеци.
5.Пичетааааааааааа
след кат опрез март лека полека подават носове кой от която дупка, сега вече пъплят навсякъде, заредени, в повече от брилянтна изправност!
1 comment:
Септември ще бъде Май.
И аз, като един изтъкнат столичен куратор имам своя собствена трактовка по случая. Моят Май всъщност започна през Април. И то, точно отзад напред. Буквално и преносно.
Пичетата бяха първият елемент откриващ ловният сезон. Бързо и с прекалено зловонен пиянски дъх, но пък качествено и от сърце. Няколко дена по късно всеки любопитен поглед отправен към краката получаваше безмълвно и изпълнено с гордост кимане “Да от това е!”
Някъде по това време дойде и хайде на слънце момента и онзи хубав ден когато който и да ми се обадеше получаваше неизмения отговор че Незнам къде съм, но съм на Слънце. Типично, пропуснах Банско за да правя уж по интересни неща и така прекарах прекрасен полуден разтечена по пейка на Руска.
Чудя се Великден или Зеленото дойдоха после? Сигурна съм че и в двете нямаше изненади обаче. Добре познатите стари тактики ефекти и ДА, определено цветове и опиянение от тях.
Пухчетата дойдоха последни за да ме уверят, че всичко си е наред и като никога тази година в София има истинска пролет. Аз продължавам да стоя сред летящите около мен желания на хората и се пазя някое грандиозно такова да не ме удари на път към материализирането си.
Май ми донесе само последици.Неприятни паранои и документация до уши. И естествено репликата “Повече няма да правя така!”
Post a Comment