вагуна вс мангуна

Да, писали са поеми за мен. Да, предлагали са  ми брак. Да,всеки път чувам същите приказки за погледа и очите ми, за косите и краката ми, за усмивката, когато се будя рано сутринта. Да, добър човек съм, с голямо сърце, да,  има място за всички, да, зареждам с енергия на поразия без пари, а даже и с бонуси, да, добра любовница съм и грижовна приятелка и забавна компания.  Да,правя  компромиси и избягвам да съдя. Да,  ще помогна всеки път, като ме помолят, няма да има значение мога ли или не. Да, аз съм това, което си чакал цял живот, за да мине през теб, да те унищожи, да те боли корема, да ти тупти сърцето, да ти е лошо, да не знаеш защо и какво се случва. Да, аз ще избягам в момента, в който се опиташ да ме уловиш, ще тичам, докато краката не ме изоставят, да, ще ме гониш, но никога няма да  успееш да ме стигнеш. Да, ще се събудиш и няма да знаеш имало ли ме е или не. Да, ще ме забравиш с лекотата, с която си мислеше, че само за мен си живял. Да, да, да и пак да... Ти забравяш колко съм  уникална, аз забравям, че съм  го чула.

Ти забравяш мен, аз забравям себе си. Въпрос на оцеляване.