OMG! MR.HERBERT WENT TO THE FLYING CIRCUS AND NEVER CAME BACK!
FLASH!
а после всмукване
отново бял лист на който трябва да подреждам спомени и да се сетя какво кой кога къде...КЪДЕ СЪМ?! излизам от бесния водовъртеж...първата мисъл пак същата аз-той-липса...значи нищо не се е променило. поредния сблъсък с разни хубави нещица като светлина и звук и тлъстия сандвич който малката кучка ми набута в устата преди няколко часа...малката кучка?! у тях съм. той спи на съседното легло и нямам търпение да се събуди и да видя реакцията му при сблъсъка с пак същите хубави нещица, аз вече съм там и се боря. в банята - очите ми винаги са говорели твърде много. ето ме там в отражението им, кървясала присвита бягаща. връщам се обратно. кучката ме поглежда. "боже колко сме грозни" единодушие. завивам се през глава но е твърде късно да се върна във въртопа, сега съм леко изплюта встрани, време за ревизия. бири бири опит за сфумато но...нееее. по-скоро още бири пичето е цялата в зелено и много й отива другите са ми зверски далечни. сдърпвам се с ади и отрашваме към лилиите. хора хора мента още мента, смях разговори за размери насаме с моето зелено съкровище през това време другите са се изнизали леко засегнати. един скъсан чехъл и diy поправка в тъмното тримата се втурваме куцукайки(аз) към котки. пак хора вече съм много далеч там където исках да съм после правим стройко сашката е там и още хора почвам да губя сетивата си, ще ми се да не се връщат но пък твърде силно се чупят изпуснатите бутилки. после мъгла. гледам прословутия плакат с голи мацки и си спомням за две завити със суичър iron maiden мръхли. обещах на дими филми следобеда и самосъжаление че не сме на рила с другите. вечерта некъв люлин но как по дяволите ще се измъкна въобще от това легло. затварям очи, плаката с пичетата ще почака. потапям се в междинното, там смесица от красиви остатъци и неизчезващата мисъл за него ме обвиват и ме пращат обратно към съня.
FLASH!
а после всмукване
отново бял лист на който трябва да подреждам спомени и да се сетя какво кой кога къде...КЪДЕ СЪМ?! излизам от бесния водовъртеж...първата мисъл пак същата аз-той-липса...значи нищо не се е променило. поредния сблъсък с разни хубави нещица като светлина и звук и тлъстия сандвич който малката кучка ми набута в устата преди няколко часа...малката кучка?! у тях съм. той спи на съседното легло и нямам търпение да се събуди и да видя реакцията му при сблъсъка с пак същите хубави нещица, аз вече съм там и се боря. в банята - очите ми винаги са говорели твърде много. ето ме там в отражението им, кървясала присвита бягаща. връщам се обратно. кучката ме поглежда. "боже колко сме грозни" единодушие. завивам се през глава но е твърде късно да се върна във въртопа, сега съм леко изплюта встрани, време за ревизия. бири бири опит за сфумато но...нееее. по-скоро още бири пичето е цялата в зелено и много й отива другите са ми зверски далечни. сдърпвам се с ади и отрашваме към лилиите. хора хора мента още мента, смях разговори за размери насаме с моето зелено съкровище през това време другите са се изнизали леко засегнати. един скъсан чехъл и diy поправка в тъмното тримата се втурваме куцукайки(аз) към котки. пак хора вече съм много далеч там където исках да съм после правим стройко сашката е там и още хора почвам да губя сетивата си, ще ми се да не се връщат но пък твърде силно се чупят изпуснатите бутилки. после мъгла. гледам прословутия плакат с голи мацки и си спомням за две завити със суичър iron maiden мръхли. обещах на дими филми следобеда и самосъжаление че не сме на рила с другите. вечерта некъв люлин но как по дяволите ще се измъкна въобще от това легло. затварям очи, плаката с пичетата ще почака. потапям се в междинното, там смесица от красиви остатъци и неизчезващата мисъл за него ме обвиват и ме пращат обратно към съня.
1 comment:
и отново п.с. много те обичам пиче, боли ме главата но си мисля хубави неща като отидеш в холандия знаеш какво можеш да ми пратиш по пощата йеееш!
Post a Comment