Tuesday, September 25, 2007

( . )( . )

бях забравила:)

Sunday, September 23, 2007

Пръстена на Сатурн

Да наденем пръстена!
"Да, приемам това жалко подобие на себе си за съпруга!" Многая лета, пияно хоро и заря на Батенберг, всичко това - режисирано от Хачо Бояджиев, мейнстрийм в действие по Канал 1.
Сатурнова дупка звучи почти като характеристика в сиви на някой пристрастен към аналните удовослствия за педали(Гепи?), но май от известно време се води социалния ми статус. Прекрасна възможност за оправдание, вече мога да бъда себе си, където си поискам, защото, братле, разбираш ли, ожених се за неправилното пиче... Гео-его и оп! зех се сама себе си и то броени дни преди да чукна 21.
Най-добрият приятел на човека-нечовек - гуугъл - мълчи по въпроса. 30 дни преди рожденния ден и 15 след това?! Или 20 дни преди и 10 след...? Мамка му, биочасовника ми пак е спрял, съвсем на скоро го оставих в заложна къща и с парите си купих мастика. Кво ли очаквам да знам къде се намирам. Кратка ретроспекция и няколко бележки в рекламен тефтер на Фокс, останал от ФАРА - никакъв шанс братле. Сметките ми показват - 16 дни преди рожденния ден. "Ужасен човек." "Мразя се." "Напускам работа." "Спирам да пия." "Почвам само да пия и нищо друго." "Ставам бийр-едж." "Как се казваше онова момче?" "Какви са всичките тия мъже???" "Аз как се казвах?" "Къде по дяволите ми е телефона?"
Падна ми батерията.
- 2 статийки по 15000 знака ме чакат, аз обаче не нося часовник, винаги закъснявам за срещи, а в повечето случаи и въобще не отивам.
- няколко пъти умножено по 2 са кашите, които се надяват на скромната ми намеса. Ще излезна от това с поне кило и двайсе повече натежала съвест.

Пращам си препоръките за ада, прилагам порно снимка и няколко смса. Моля, отговорете ми по-скоро, тъй като всичките ми качества са в заложната и едва ли не съм на произвола на Сатурн(пръстен>рекламата на дюрекс>напомни ми да обсъдим какво разбрах!)

10 tips for S.E. writin

И какво да направя, бе!?!
Единственото което искам в последните серии е Ерик Полард да ме осинови . Да ме води със себе си по света и ми купува близалки и батманиее! И да топим сняг. А аз действително да мога да се пребия някъде, а не както се получи последният път да направя кълбо с начален тласък от пейка. Ще бъде много щастливо сигурна съм!
Това е от тези прекалено много филми дето гледаме с Марти - много ни мътят главите. И всяка малка промяна във времето значи... ....ооооо братлеееее скоро скоро..! Focused продължава да е този който почти не хваща прах.
В свободното време смесвам гените на Fear and Loathing… и Амели..И всичко изглежда също толкова нормално колкото третата ми ръка. Никой не разбира когато поздравявам с Ой Ой!
Резултат: много на 0 за 393. Светещата Свещенна Американска Машината, е брутално експлотирана от децата който живеят с нас и сега хладилника е пълен с гъзария и разкош в също толкова разкошни количества. Няколко часа по късно все още се опитват да я оправят, а ние сме с поне 30 кинта напред.
Селф еротик до дупка а? Личност-Филми- Случка- кво липсва...? Книгата да,книгата (дис ис to all ma интелектюуал bros out thea) In Cold Blood. А u ЕСТЕСТВЕНО! Знак с цици на вратата и нови голи мъже вътре...
Путкапачка избледнява даге... а аз съм се запасила с най тъпите възможни оправдания на света и кутийка витамини.

Thursday, September 20, 2007

The Perfume

"Ухаеш много приятно..." Репликата огласява абстинентното пространство и се изнизва като финален акорд на перверзна симфония... Уханието идва, изпълва света ти със своята невъзможност. Сладко, ново, красиво, би го гледал цяла вечност, но защо да го правиш, когато едно единствено протягане ти осигурява това сладострастие в цялата му пълнота. Ти не само миришеш, ти го взимаш, ти го изяждаш, поглъщаш, докато не го унищожиш и не изчезне завинаги. Едно неадекватно присъствие, което обръща очите ти наопаки и докато свикнеш с новото слънце, към което да се взираш, него вече го няма. И ти просто забравяш, че го е имало. Кратък миг, разстоянието "от" - "до" е толкова абсурдно нереално, че дори не си сигурен бил ли си там или си сънувал сънища от люляк и розови багри...Кой беше преносителя? Имаше ли име? Имаше ли цвят и форма? Имаше ли блестяща усмивка или някой бе зашил устата му завинаги? Дали в тези очи не видя как живота и смъртта правят любов, как Ада и Рая се сливат, за да родят един чудовищен хибрид от лудост писъци кървави лъчи? Не си видял такова нещо. Не си бил там. Било е просто сън.


П.С. ПИЧЕ! Какво са Пипалата, когато го няма тяхното викотело? - гърчат се, без надзора на своя верен приятел тялото, удрят щипят навсякъде, докато на някой просто не му писне и не сложи края им... мис ю! идвай да направим непобедимата цялост!

Friday, September 14, 2007

Simian Mobile Disco - Hustler




Това е помаголо за измъкване, нали?

Monday, September 10, 2007

the wall vol.'07

пропукване, а от там тече домошарка венчаеща личния ми успех. спечелих. me against I - 1:0. последните дни са бледо оранжеви смесици от амбиции, мечти и алкохол.не се предадох, въпреки всичките пречки и лайна. за 1 път "сладкодумната мърла" (цитат от редактора ми във вестника) не спря при най-малкото разминаване между мечти и реалност, между "светът е моята представа" и "life equals shit". след десетки часове циклене над проекта, хванах и написах всичко сама далеч след последния срок. 4 часа у павката с певеце шуменско и първите ми опити с фотошоп. той отваря писмото от организаторите. дръпките ми са нервни, не искам да знам отговора. усмихва се. минава. поглеждам го за последно и пращам. веднага след това с щастливи отскоци стигам до кухнята и наливам една пълна пластмасова чашка с ракия. най-вкусната през живота ми. сега всичко е бледа оттайка след борбата. от тук нататък всичко е "през к*ра ми". не ме интересуват резултати и награди. спечелих битката срещу себе си, а ракията беше достатъчна награда. един демон по-малко. засега.

Sunday, September 9, 2007

Sunday, September 2, 2007

Some months ago...


същото е и днеска! ех....