Le roi se meurt, vive le roi! *

*или както е в случая - Кралицата умря, да живее кралицата!
Е, кво толкова, в крайна сметка who wants to live forever? Не и аз. Време е за скромен държавен преврат. Ядем пасти като няма за хляб, да, и даже дебелеем от тях, за да се топлим през тези провлачени като стар бабин конфитюр дни... Смяна на управлението в 3 действия. Оп, кралицата, оп, умря, оп, да живее...кое? Застлана с есенни листа плодородна почва с много мус, три капки потоп по софийските улици и няколко позабравени песни - всичко това се оставя да кисне в пластмасов бидон тип отвори-ме-и-умри и оп, получавате безмерна доза саморазрушение. Кралицата умря, сори, обърнете се към временните заместници. Кръгът се затваря, змията захапва опашката си за поредното препускане, гонейки вятърните си мелници. За опечалените: имаме завити в розова салфетка котешки езичета и малко от евтиното, засега толкова.

П.С. - всичко щеше да се придържа към условните рамки на нормалното, ако просто пипалата се бяха прибрали временно докато натрупат достатъчно хищническа наглост и почнат да вършеят наред когато пак се стопли... за жалост се наложи да украсим всичко с много тюл и миризма на нафталин. ще ме прощавате за излишната бутафорност но: Кралицата умря! Да живее кралицата!

думата е абстиненция определено. свита на осем в колата на връщане от словения вратът ми се опитва да се килне надясно в пародия на заспиване но ума ми трескаво пищи: къде къде къде е алкохолът? нещо ме гони от всички страни и не, това не е притискащите ме дизайнерки от ляво и от дясно. при първа възможност набавям бири от бензиностанцията. с това отбелязах края на лятото.
къде останахтеее летни вечери. въпроса ехти от пълния ми с пуловери килер и се заглушава от ръмженето на духалката, 1вено спасение от 5 дни насам. словения е мъгляв спомен което я прави и толкова красива и желана в момента. не бих отказала каничка граппа (италианската ракия, сори но 10000 точки определено) но 1веното с което разполагам е скъсан суичър диси с който да се топля през нощта(обещавам да го върна на който е защото подозирам че е откраднат)
пипала?не, контролни табла. седя зад пулта и управлявам есенните дни като един същински Хюстън. едно червено копче мига крещящо от известно време но засега го игноррирам, докато не дойде моментът в който типично по мариански ще го натисна просто от любопитство и след мен потоп (за протокола днес горяща ютия ми падна върху ръката, пипнах загрята маша за коса и си порязах пръста докато рязах ябълка. якото е че остават още 6 часа до края на този ден и поне още 5 сблъсъка с евентуални смъртоносни предмети)
десет малки негърчета ама не. бенетон да го духат идва ред на ескимосите съвсем реални с дръпнати невиждащи очи дебели качулки и свити стомасчета. любопитството ми назрява огрято от червена светлина. давай да я виждаме тая зима, дали ще успее да изгаси туй що не гасне (малката кибритопродавачка upgrade edition)

A is for Abstinence

Заспивам свита на котка на 1/8 от леглото си, но вече просто нямам сила. Четирите пичета(wow) на същото и любимия филм на лаптопа този път не могат да спрат мигновения шът даун от който имам нужда. Нямам сила да ги помоля за място за оригами фигурката която представлявам. Камо ли да кажа не… Затварям очи и каквото…

Сутринта се събуждам сама и сигурно изглеждам като на сутринта след онази паметна вечер на скрежини и мента във Варна. Проститутки и гоблени!

Някой ме е завил.Някой ми е дал възглавница.Някой е сложил недоизпитата бира в хладилника. Липсва само пояснителната бележка къде е и къде е закуската. Някой, благодаря ти хон!

Довечера ще излезем пак с всичките тия да отразнуваме началото на живота си. После ще си подарим по седмица - тип лятна- тип безсъние и усмивки.

Powdered. Пазете си обувките

Разстоянието от Руски до любимата ми гледка на Витоша е дълго цяла вечност. Откраднах си половин ден от иначе толкова стиснатите шепи на София. Сега обикалям улиците, а лицето ми просто е замръзнало в разтегната усмивка. Явно изглеждам нелепо защото хората около мен се оглеждат на какво толкова се хиля.
С първата бира отминавам вкуса на безличие. С първите срещи съм отново в свой води. Големите ми планове са малки на думи. Затова пък камерите на къщата на министъра снимат цялото щастие.
След това ходим по Витошка и се пренасям в това което ми разказва. Няма хора, няма трамваи има само бял сняг който пада леко леко и затрупва стъпките ни. Отнема час! След което посоките се разделят и няма кой да ми разказва но картинката все още е в главата ми.
Тъмната част на НДК не е достатъчно тъмна, но нали сме щастливи, защо да се крием?
С последните батерии слушам Ignite и вече дори не се опитвам да озъптя усмивката си. На края на моста, на най последната снимка в дясно (по пътя към вкъщи) стотина лица споделят настроението ми и ми махат. Аз се усмихвам учтиво и им отвръщам. Предполагам от опиянението...
И това е само началото на драматичният викент!Keep the drama high! Gotta the pose n the pout - i’m a princess in wet dreams…