*или както е в случая - Кралицата умря, да живее кралицата!
Е, кво толкова, в крайна сметка who wants to live forever? Не и аз. Време е за скромен държавен преврат. Ядем пасти като няма за хляб, да, и даже дебелеем от тях, за да се топлим през тези провлачени като стар бабин конфитюр дни... Смяна на управлението в 3 действия. Оп, кралицата, оп, умря, оп, да живее...кое? Застлана с есенни листа плодородна почва с много мус, три капки потоп по софийските улици и няколко позабравени песни - всичко това се оставя да кисне в пластмасов бидон тип отвори-ме-и-умри и оп, получавате безмерна доза саморазрушение. Кралицата умря, сори, обърнете се към временните заместници. Кръгът се затваря, змията захапва опашката си за поредното препускане, гонейки вятърните си мелници. За опечалените: имаме завити в розова салфетка котешки езичета и малко от евтиното, засега толкова.
П.С. - всичко щеше да се придържа към условните рамки на нормалното, ако просто пипалата се бяха прибрали временно докато натрупат достатъчно хищническа наглост и почнат да вършеят наред когато пак се стопли... за жалост се наложи да украсим всичко с много тюл и миризма на нафталин. ще ме прощавате за излишната бутафорност но: Кралицата умря! Да живее кралицата!
Sunday, October 28, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
damn!
zhalko, che samo az znam za kakvo stava duma. or, znam li?
A+
Post a Comment