Balder-Dash

думата е абстиненция определено. свита на осем в колата на връщане от словения вратът ми се опитва да се килне надясно в пародия на заспиване но ума ми трескаво пищи: къде къде къде е алкохолът? нещо ме гони от всички страни и не, това не е притискащите ме дизайнерки от ляво и от дясно. при първа възможност набавям бири от бензиностанцията. с това отбелязах края на лятото.
къде останахтеее летни вечери. въпроса ехти от пълния ми с пуловери килер и се заглушава от ръмженето на духалката, 1вено спасение от 5 дни насам. словения е мъгляв спомен което я прави и толкова красива и желана в момента. не бих отказала каничка граппа (италианската ракия, сори но 10000 точки определено) но 1веното с което разполагам е скъсан суичър диси с който да се топля през нощта(обещавам да го върна на който е защото подозирам че е откраднат)
пипала?не, контролни табла. седя зад пулта и управлявам есенните дни като един същински Хюстън. едно червено копче мига крещящо от известно време но засега го игноррирам, докато не дойде моментът в който типично по мариански ще го натисна просто от любопитство и след мен потоп (за протокола днес горяща ютия ми падна върху ръката, пипнах загрята маша за коса и си порязах пръста докато рязах ябълка. якото е че остават още 6 часа до края на този ден и поне още 5 сблъсъка с евентуални смъртоносни предмети)
десет малки негърчета ама не. бенетон да го духат идва ред на ескимосите съвсем реални с дръпнати невиждащи очи дебели качулки и свити стомасчета. любопитството ми назрява огрято от червена светлина. давай да я виждаме тая зима, дали ще успее да изгаси туй що не гасне (малката кибритопродавачка upgrade edition)