Ще играеш ли с мене?

"Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми. Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си."

ако това беше сега щях да съм още по влюбена в него.
и без това е горил дневници в седмо.
-Раева!
-Радослав!

show me your fiction life

On или Off!

Няма такова нещо като средно положение!
OFF- И светът е сив , а аз се крия под червените си завивки. Гледам шест филма подред и забравям, че съществувам, а нощта се размива в следващата. Не вдигам глава, нито телефона си . И се смея презрителна на всички получени смс покани. На следващия ден храносмилам вчерашни емоции.
Джобовете ми са отново пълни с смях и саркастични коментари. Режима е ‘V.- back to the basics.’

ON- И нещата се получават без дори да ги искам. Измислям си скица в главата и някой непознат или някой прекалено познат я рисува за мен по добре от колкото аз бих се справила. Крача и съм принцеса, защото огледай се всичко наоколо е мое. Интереса си е записал час в напрегнатия ми график, но ...Вкъщи съм само за да си взема шала и идеите за довечера. 3 вълшебни дни подред идват като продължение на 2 такива седмици. Добрата новина е, че чакам още 3 такива. И ги чакам с такова желание, че броя часовете, задрасквам лекции и само мисля коя песен ще изпрося от любимият барман @ Olga’s. Този път няма да ни убият с климатика, може да е с музиката, която никъде другаде няма да ни пуснат, с пиянските викове на нашия най парти приятел Скаш, може да са истинските танци на Коста докато роботите пеят “Back to the start…”, а ние само размахване некординирано ръце, но няма да е климатика. Там е вече малко наше и със сигурност много червено!
Ха, да видим след това което ни се изсипа ненадейно! Адидас,здравей! Пъпкин темт някъде из зелената вечер започната на Народния и ХАХАХАХА .Без коментар за рожденият ден на който летяхме! Какво още може да се изсипе на главата на момиче което прекарва прекалено много от живота си да живее из уикендите.

On или Off!

Няма такова нещо като средно положение!
Но пък волюмето винаги е на макс. И ехей, Папая, способни сме да изпросим Lovecats!

Cats...

qbal4o (03:37 следобед) :
dne sis q peq
qbal4o (03:37 следобед) :
i se se6tam za teb

We move like cagey tigers
We couldn't get closer than this
The way we walk
The way we talk
The way we stalk
The way we kiss

мисля че няма нужда от повече. освен от една котешка усмивка за теб!

КосмодиКС:D

Из форума на COSMODISK:



"Сложих си го на дълго, почувствах парене, но след малко болката премина"

"След като си го сложих отзад, започнах и да се навеждам" .

"Откакто съм с него мога да се наведа и да си подпирам ръцете на мивката"

"Ходих дълги години по доктори, но само той ме задоволява напълно и вече не ме боли."

"От две седмици съм с него и вече съм оправена, но няма да го вада"

"Сложиха ми го и след малко болката премина."

"Изпитвах невероятни болко отзад, но след две седмици, откакто си го сложих почувствах облекчение."

"С него съм дори и на вилата."

"По-лесно се качвам по стълбите, когато ми е отзад."

"Първо бях с тънкия, но откакто видях, че ми харесва си сложих и дебелия."

"Сина ми, който живее в САЩ каза, че и в други страни го правят."

"Отзад ми е вече пет години."

"Бях свикнала с болката, но след като си го сложих тя премина"

"Останах много доволна-дори и мъжът ми си го сложи"

"Става и за мъже"

"Когато ми е отзад, се навеждам с удоволсвие"

"Когато бях без него-трудно ходех до тоалетната"

"Дълги години ги работех седнала, но на старини си го сложих и аз"

"Една приятелка ми каза, че я е оправил за кратко време"

"Ако не те оправи ти връщат парите"

Пастелите

Бандата е добре позната, но само за посветени. Не желаят да се определят като инди, но кой ли ги пита;) Много сладки, много нежни и много бритиш. Какво повече може да иска човек.

Тестостерони и други войници

Като един истински кавалер заведох Наде-маде на театър в иначе шибания черен понеделник. "Тестостерон" в сатирата . Почти никога не ходя на театър там, може би защото обичам по-мрачни и дарк неща, но си заслужаваше. Най-малкото, защото се смях искрено на играта на цели 7 пичета, между които и Филип Трифонов, в който продължавам да съм влюбена вече 15 години, и то не само заради Момчето си отива. Хормони, тащаци и мноого много водка. И гледната точка на мъжете за жените и за самите мъже. Определено това, от което имах нужда особено във време на война, когато не само аз излизам в петък вечер с наострени уши, очи и други неща, в очакване да чуя мечтания сигнал. Сигналът, който ще ми даде шанс да размахам лакираните си в червено нокти и да се изфукам с новия си червен стайлинг, на който се радвам като открило гримовете на мама момиченце. Разтопяващият се сняг и милващото слънце, както и цял един телефонен указател направо крещят сигнално: В АТАКА! На война като на война, зарязвам сесията и дерзанията за живота, обличам се в червено и ангард! Давайте водката.

Котките имат по 9 живота ?

Днес е петък, време да си ходя в къщи! Днес навън зрее слънце и бих казала, че идва пролет. Тоест, имам поне два силни аргумента срещу тежеста в главата и кашата която готвя. Това, че ще си тръгвам с момчетата съвсем ме усмихва и събужда. Ники цяла сутрин е тичал за акумулатора докато всички блаженно сме си отспивали снощните приключения и сега колата иска само да и сложим хубава музика. Бензин и моля заповядайте на магистралата с панорамните гледки към планините. Леко се протягаме и съвсем се разсънваме. Шеги и смях успяват да заглушат музиката. Таман започваме да обсъждаме вчерашно....и колата накъсва темпото и спира. Под капака нещо пуши и то пуши нещо голямо. Какво става? Въпреки загрижените физионимии, не можем да се оправим, а и май за всички ни вътрешностите под ламарината изглеждат еднакво непознати. Наоколо хвърчат коли както и ние сме хвърчали само до преди минутка. Излезли от кутийката си и от потока на движение обаче, ни е някак напрегнато. Ръмженето на профучаващите коли пък съвсем ни пълни главите с болка. Не те чувам, но моля те не стой толкова близо до пътя. На нокти чакаме Павката, който измъкваме от леглото, също след вчера да ни доносе вода\антифриз и каквото там още...Двама непознати, но очевидно от нашите също спират видели, че има проблем. Всичко е наред! Колата вече пали и се движи спокойно. Ще караме с тях 20-ина км да видим дали всичко е ок.
Ура! Надуваме пак музиката, разтичаме се по седалките отново влизаме в мелооу настроние и тадам, белия пушек под капака отново ни нарежда да спрем. Този път поне е на цивилизовано място и става очевидно какъв е проблема. Трябва майстор, с дъвка няма да можем да го поправим. Непознатите младежи отново се връщат да питат какво до помогнат. Чувствам се не на място! Мойте младежи са за още вода, непознатите, който не са ми симпатични говорят да секс, а и никак не разбирам от коли.
-Вики, май е по добре да тръгнеш с тях!...ама как, защо, с вас...защо не. На колата и трябва ремонт и ще отнеме незнайно дълго, по добре отиди с момчетата. Всъщност нямам избор, пътуването вече е спазарено. Подхващам Люплюд и се мятам на задната седалка. Аз съм Вики, а това отпред са Сашо и Светльо. Не исках да се намесвам в пътуването по мъжки, но пък на тях май не им пука защото продължават да си говорят за “...и тя се клати нещо отгоре ама и аз не спирам...6 пъти братче я накарах да свърши...” Чудя се да продължа да се чувствам не на място или да започна да се подхилквам припознавайки тези разговори. Как да е, подхващаме лек разговор и оставяме авариите назад. Идва викент, парти тайм, сватба в Македония или каквото си поискаме. В Джерман, Сашо натиска спирачките, има нещо не както трябва в тази колона....Защо не спираме?
Секунда хаус. Главите им се залепят за предното стъкло, а моята за предната седалката. Удара не е силен. Не говорим. Излизаме от колата, а ушите ни пищят. Току що ни блъснаха ли? Усмивките се изтриват, а болката във врата и главата нараства. Стоим няколко минути като пияни и не възприемаме. Не беше страшно, стана страшно след това. 10 или 15 километра повече можеха да значат наистина повече. Всички тези премеждия от сутринта до сега правят филма прекалено цветен. Сядам и млъквам. Мисля. Такива са високосните години, случват са само каръшки неща, ако вярваш в такива неща го помни казва Светльо. Незнам в какво вярвам. Това е втората катастрофа за два дена в която аз съм в колата и ми идва малко в повече тва измъкване по края и въпросите “Ами ако?”. Още известно време няма да съм шофьорка. От12:00 до 16:30, 5 часа кошмар, а обикновенно е само 1 час и половина.
Ще си плюя в пазвата
Ще пия аспирин.
Ще ви чакам в 8 на Попа.
Мисля, че тази вечер трябва да почерпя.