Тестостерони и други войници

Като един истински кавалер заведох Наде-маде на театър в иначе шибания черен понеделник. "Тестостерон" в сатирата . Почти никога не ходя на театър там, може би защото обичам по-мрачни и дарк неща, но си заслужаваше. Най-малкото, защото се смях искрено на играта на цели 7 пичета, между които и Филип Трифонов, в който продължавам да съм влюбена вече 15 години, и то не само заради Момчето си отива. Хормони, тащаци и мноого много водка. И гледната точка на мъжете за жените и за самите мъже. Определено това, от което имах нужда особено във време на война, когато не само аз излизам в петък вечер с наострени уши, очи и други неща, в очакване да чуя мечтания сигнал. Сигналът, който ще ми даде шанс да размахам лакираните си в червено нокти и да се изфукам с новия си червен стайлинг, на който се радвам като открило гримовете на мама момиченце. Разтопяващият се сняг и милващото слънце, както и цял един телефонен указател направо крещят сигнално: В АТАКА! На война като на война, зарязвам сесията и дерзанията за живота, обличам се в червено и ангард! Давайте водката.