Малки приятни изненади докарват тънките ми усмивки тези дни. Една от тях е Дзифт, чието чакане се равнява с това на Годо. Лошото във филма - Таня Илиева, въпреки жестоките цици. Хубавото във филма - всичко, включително и любимата ми Снежина Петрова, която беше изрод за пореден път. Явор Гърдев бавно и славно се превръща в идол на склонното ми към идеализъм и мании съзнание. Дзифт остава приятна утайка по ъглите на съществото ми тази вечер. Лягам си успокоена, че да, нещата най-сетне тръгнаха в някаква посока.
Thursday, September 25, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
Забрави да споменеш Захари. А на тоя филм му бях гледал трейлъра, сега се сещам.
Миналата седмица когато есента беше натиснала всички и им беше изкривила толкова неприятно физиономиите в Мрън мрън си мислех....
Как и защо? Та онази седмица на кино даваха едни от най най филмите, дето не се дават на кино...имаше нов есенен Стрийтс...премиера на Дзифт...тон чудесна музика и неща за правене...Поради каква пичкология Мрън Мрън?
може би беше свързано с това че бях на мястото къдета шаловете се слагат щото ти е студено, а не за социална принадлежност...и всичко е толкова простичко
ние тримата седим в арта и сме убави
оооооо суиииит:))) ние мсе хубави и имаме р-та в имената, което е новата ми концепция за успеваемост на пазара:Р стрийтс е есенен, а дзифт... стискай палци да си пробутам текста в култура и да сложим зверските шалове
бел.авт.: връщам си думите назад, Таня Илиева не е лошото нещо във филма, защото лошо нещо просто няма!
Post a Comment