Fuckin life game

[16:59:22] qbal4o каза: 6te ima igri4ki
[16:59:25] qbal4o каза: te sa solta
[16:59:43] Kemishko каза: hahahah...
[16:59:50] Kemishko каза: a kato posipesh solta po ranata
[16:59:51] Kemishko каза: i op!
[16:59:59] qbal4o каза: :D
[17:00:15] qbal4o каза: e drugiq variant e da pikae6 varhu ranata 6te me pro6tava6
[17:00:18] qbal4o каза: babini devetini
[17:00:19] qbal4o каза: :D

забранена <3

oldschool girl stalkin'
d rockin her best
водка в купичка

по добрата версия

Ха така! х3

Ядосвам се тези дни и в общи линии съм мууди. Толкова мууди, че както отпивам от живота с колосални глътки и заливам света около мен с усмивки и смях, така в следващата минута роптая, ритам с копитца/!/ и се ядосвам на разни минали, предизвикващи неприятно дразнение субекти. Миналите седмици бяха обляни в слънце и планове. Текстът ми в Датиготура пожъна успех сред роднини и близки, а в последствие и самата Г.Д. ми писа и даже ме покани за там някаквасиглупост. Това в добавка с порция Старицата от Калкута, която ми докара за пореден път сълзи в очите и лазене по земята от смях ме кара да си мисля, че въпреки всичко съм способна да премина без особени загуби през традиционния /ха така/ женски период. В общи линии положението е стратегическо и изчаквателно. С Лайм се готвим за поредния изсилено надъхан сезон, в който и двете ще се оглеждаме една друга, а след това ще се втурваме с много смях и умерена надменност по софийските заведения. След това с необяснима магия аз ще изнамирам петте точки, делящи ме от дома. Студен засега. Разгорещен в последствие, с едно голямо "евентуално", стоящо в началото. Така е то. Едва ли не.

New face of tomorrow

Неделя е самостоен ден от седмицата. Това съм го предъвквала хиляди пъти, издигала съм я в култ, принасяла съм и жертви, кланяла й съм се. Но никога не съм подозирала, че ще открия по-специално нещо от неделята. Е, открих го - неделята в 5.30 сутринта. Реално това не е още онази неделя, с нейната извънвременна странност, с меланхолията по кекса на мама и разни други благинки. Събуждаш се в леглото, току-що легнал или най-много преди 2 часа. Навън се чува странна музика, явно местната младеж още довършва водката. Протягаш се мислено към чантата и преговаряш - портмоне - тук, телефон - тук, щастливата гривна - някъде тук. Отместване малко вляво и със същата процедура минаваш другите безценни аксесоари - гордост, чест и самочувствие. Нямаш спомен за четири крака, непознати лица и съмнителни петна по рокличката. Само за вино, смях, черните очила на Скашо и счупеният прозорец на Военния. До тук добре, но как да спреш едно потопено във вино и бира съзнание... Отправям сутрешната си молитва към света, по стара семейна традиция, ако може моля моля някой да открие лек за това неделно сутрешно лошо.

:>

Почна на криво още от сутринта, че даже и от неделята която групаво обявихме за най гадният ден от седмицата. Така и се пада! Дясното ухо отказа, а аз си представях какво ще е ако е за цял живот. Никаква музика и никакви новини от единия фронт. Когато в края на скучния час по реклама ми стовариха, че петъчно имам изпит по цифрички съвсем ми се поиска да си обуя терлъци и да си отида в Протопопинци както преди няколко седмици. Овце, ябълки от дървото, печка на дърва. Пределно просто.Мрън мрън та пляс...
По късно отново смених персонажа в пиесата и сега вече наистина нямам връзка с това което играя...ама нали има игра?
Обаче цялото тва слънце дето ме събуди днес, ме вдигна много още от сутринта. Пих хубав лимонен чай, зяпах бялото по планините и въобще бях усмихната все едно съм се наспала. След това приложих обичайната практика и се засилих с песен по надолнището към юниверса. Проведох истерично смешен разговор по телефона преди да ми свърши батерията после сама го хвърлих в езерото.Днес Сис има РД. Днес Мила има РД. Ели и тя да не изпусне нещо...взела, че и тя се родила днеска. Вчера Васко, във петък Косьо. Много берекет!
А после след обедно скитосване скрита зад тъмни очила се присетих за РАНДОМ чудеса. Например за последния ни следобед в Солун и мястото което открихме докато си търсехме фрапета. Покрай тях намазахме от тамошния арт. Дебели златни рамки, а в тях Брус Лий или бамбука и лепенка с трима в тоалетната. И между всичко това много много скандални снимки.
Витоша с толкова мъгла, че поне 5 часа незнаехме къде сме и почти прекрачихме в една урва и един единствен кадър със силует и дървета и никакви други спомени. А, Дими тогава не е бил там да вика по нас.
Или един друг трип когато си бяхме сложили еднакви тениски и с чувство за колективност влизахме и излизахме от храмове. По късно същия ден, прегърнати на куп на лодка видяхме делфин, а още по късно изхарчихме последните си пари за локум и бира.
Много хубаво!!!
Някой от идващите викенти ще да е посветен на това, пък дори да е уан дей генг бенг трип до бабата. 19 days to go…
А на тениската на Мишо пише I <3 hapiness


и гугутки :> :> :>)
и пичетата се разчувстват.