Ха така! х3

Ядосвам се тези дни и в общи линии съм мууди. Толкова мууди, че както отпивам от живота с колосални глътки и заливам света около мен с усмивки и смях, така в следващата минута роптая, ритам с копитца/!/ и се ядосвам на разни минали, предизвикващи неприятно дразнение субекти. Миналите седмици бяха обляни в слънце и планове. Текстът ми в Датиготура пожъна успех сред роднини и близки, а в последствие и самата Г.Д. ми писа и даже ме покани за там някаквасиглупост. Това в добавка с порция Старицата от Калкута, която ми докара за пореден път сълзи в очите и лазене по земята от смях ме кара да си мисля, че въпреки всичко съм способна да премина без особени загуби през традиционния /ха така/ женски период. В общи линии положението е стратегическо и изчаквателно. С Лайм се готвим за поредния изсилено надъхан сезон, в който и двете ще се оглеждаме една друга, а след това ще се втурваме с много смях и умерена надменност по софийските заведения. След това с необяснима магия аз ще изнамирам петте точки, делящи ме от дома. Студен засега. Разгорещен в последствие, с едно голямо "евентуално", стоящо в началото. Така е то. Едва ли не.