New face of tomorrow

Неделя е самостоен ден от седмицата. Това съм го предъвквала хиляди пъти, издигала съм я в култ, принасяла съм и жертви, кланяла й съм се. Но никога не съм подозирала, че ще открия по-специално нещо от неделята. Е, открих го - неделята в 5.30 сутринта. Реално това не е още онази неделя, с нейната извънвременна странност, с меланхолията по кекса на мама и разни други благинки. Събуждаш се в леглото, току-що легнал или най-много преди 2 часа. Навън се чува странна музика, явно местната младеж още довършва водката. Протягаш се мислено към чантата и преговаряш - портмоне - тук, телефон - тук, щастливата гривна - някъде тук. Отместване малко вляво и със същата процедура минаваш другите безценни аксесоари - гордост, чест и самочувствие. Нямаш спомен за четири крака, непознати лица и съмнителни петна по рокличката. Само за вино, смях, черните очила на Скашо и счупеният прозорец на Военния. До тук добре, но как да спреш едно потопено във вино и бира съзнание... Отправям сутрешната си молитва към света, по стара семейна традиция, ако може моля моля някой да открие лек за това неделно сутрешно лошо.