би-брутално

напоследък сивито ми препуска през филми и книги и всякакви архетипи... чак аз си се чудя понякога как попадам в толкова евтини, отдавна изконсумирани и изплюти културни баналности... ето преди месец-два намерих Ze Man, висок, забавен, с невероятен бритиш акцент /обърках го за чужденец, но после почна да говори на чист шопландски нещоси/, с яка плетена шапка, пиеше доматен сок БЕЗ водка и се хилихме за Office Space. всичко набира скорост, а очичките ми светят като на butcher-а в Delicatessen. Толкова е съдбовно, че чак надушвам как през вратата всеки момент ще влети дългоочакваната спънка. Спънката е предвествана от "Жена ми ше дойде ся", което ме запраща директно на мраморния под на шипка6, където се случва всичко/защо и как там, още не намирам отговор/. Ето я спънката влиза, а това което виждат вече потъмнелите ми очички ме кара да хлъцна от шуменско. "Жена ми" е скини, Иван Бърнев-оподобно момче около 1.60 с чанта през рамо и избождащи очите маниери. Хипхипура казва вътрешното гласче на месарката и виждам надежда в тунела. Но "надежда" тук се оказва оста, около която се завърта водовъртежа, на дъното на който аз оставам с паднало чене, когато Ze Man и "жена му" си тръгват заедно у дома им в надежда. Две седмици по-късно седя в башбара с Д., жестока мацка с 8 години по-голяма от мен, везни, има склонност да кара пияна. От дума на дума се оказвам обвързана с уговорка за жартиери, сексмагазин и ходене у тях. В главата ми изникват опасни спомени и обещания и много вино. Почти настръхнала изхвърчам от там с Дими под ръка с НАДЕЖДА отново да се завърна в хетеросексуалния свят, колкото се може по-бързо.