Chapter 2: Mr. Herbert goes to the movies

pl@ce: 40 градуса по-нагоре, бате
sound support: Hysterical Die Hard Overload + черните хитчета на Жоро

Ок, праиме ли го?
Ревизия: един забравен изпит, три взети, един оставащ, един невзет за грознопис(за последен път: казва се ЛЕВИЧАРИ не леваци!). Интимните ми преживявания с Джим Морисън са в разгара си, остават 150 страници. Не съм вярвала, че ще го кажа, но ми се иска добрия стар Джим да умира по-бързичко, че ми се ходи на море (no offence към феновете, просто искам да си свърша по-бързо шибания превод). Рекламите са последното нещо, от което имам нужда сега, макар че вчера измислих сносни слогани за "Всяка кифла си има Story", безумие.
Вчера ми се гледаше порно, но нета заби. Утеших се с мисълта, че имам към 20 Maxim-а, останали в нас от последната курсова. Толкова се нагледах на цици като я писах, че чак ми се струва, че и на мене ми порастнаха, поне на идейно ниво. Нещо доскучава дори това, в момента съм склонна да разгледам дори култовия за естетическите концепции Плейбой с трипъл трабъл чудовищата от Биг Брадър. Като казах големия брат, все още имам вето от брат ми и като цяло е желателно да не минавам през нас тези дни. Току виж се спъна в пу*копотока, който явно си устройва.
Паранойд андройд не се спира пред нищо, ХИВзследвах се вчера. Пак на същото място ама с друга жена. Тая си няма и понятие от предразполагане, съвсем спокойно ме остави да мина през фазите без дори да се опита да спре лавината. Сядаме. Пичката вади гумените ръкавици, усещането е познато, почти както когато Емо ми дупчи езика в 11 клас, само дето тогава обстановката се утежни от наличието на твърде много ножове, менгемета и клещи, предполагащи се да се насочат към устата ми + диму боргер. Почвам да пускам от марсианските ненамясто шеги и се хиля истерично. Жената не схваща, но се усмихва любезно, ясно - пичето е спечено, ама да си мислила бейби...Смехът ми кънти в шибаната стая, чудя се дали Ели ме чува и няма ли да дойде да направи нещо. В очите ми напират сълзи. Боцва ми пръста и в този момент всичко се вдига към гърлото, дааа, определено по-зле от предишния път, дори нямах време за живота-ми-минава-на-лента и директно се втурнах в истерията. Чертичката, враг номер едно на глупавите патки, определено не фалически символ, чието отсъствие обаче е способно да предизвика мнителен оргазъм. Няма нищо, Марианка, нали планирахме всичко? Най-високата сграда и си истинска птичка....Нещата излизат извън контрол, жената ме гледа странно, Ели влиза и също ме гледа странно, очаквах поне да се изебава за нещо, мамка му имам зверска нужда от това...Почвам да фокусирам, чертичката е една. Деба, деба, деба...продължавам да рева, все пак кофти нещата в живота не се изчерпват до единия тест, но въпреки това си е катарзисче. След малко си хващам нещата и си отивам с една щастлива дупчица на безименния пръст. Сиебало превода, сиебало рекламите, сиебало скапаната сесия. Тегля майната и отивам да се напия.