Тя е властна и не прощава на никой. Има дълга коса в коята се губят хора и безкопромисни ръце. Като стара любовница винаги идва внезапно, точно когато си готов да се впуснеш в нещо ново и обърква всичките ти планове. Дори да не те изненада, никога не успяваш да си достатъчно подготвен за нея. Идва за кратко… Не иска мнения. Просто, изсмуква всичко от теб и те оставя безпомощен да се въргаляш в белите ти чаршафи. Мокър, изморен, неспособен и без желание за каквото и да е. А тях оставя да залепнат за теб. Безводни, разтворени устни вглъбени в тъмнината на тавана. Обсебва въздуха ти и трябва да откупуваш всяка малка глътчица. Ще си зависим от нея, ще и се молиш, а тя няма да запомни дори физиономията ти. Забрави съня и добре дошъл в белите нощи в които тя разказва историите. И сам знаеш, че си задължен да я слушаш.
Няма смисъл да протестираш, няма смисъл и да се криеш във вечерните сенки. Тя е там, навсякъде, и ти се смее в лицето. Прави си екперименти с теб. Ти затворил очи се преструваш, че не я забелязваш, но усещаш горещия и дъх бързо и венозно...
Тъкмо когато започваш да свикваш да делиш живота си с нея и да познаваш отпечатъците от зъбите й, тя си тръгва.
Такава е Жегата!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
ОМФГ ЛОООООЛЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!!!
не е реално просто как ме нацели с тва нещо право в залепналото, болящо го зверски глава его.
Post a Comment