Second hand youpie

И за да приключа с темата - едно домашно, което писах за даскало. Условният отговор на "продавачката" от ето тази статия в Новинар, която блести с крайна простоватост и опит за оригиналност, които не убягнаха на острото ми око: http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjQ4NjsxMA==&mater=MjQ4NjszNDQ
„Само гледам” – изплю в лицето ми пичът, който влезе преди малко. Кво по-точно гледаш, бе? Гъза на оная другата кощрамба дето от един час ни размотава с колежката. Почна да ми писва, честно. Идваш в магазина ми, гледаш ме надуто, държиш се все едно си папата, но има един проблем: ти не си папата! И не очаквай от мен да се държа с теб все едно си. Мислиш, че трябва да се държа любезно и да ти се кланям, само защото си потенциален клиент ли? Само дето на ден през магазина ми минават стотици и много от тях са далеч по-приятни от теб, пич. И с тях ми е кеф да се държа по-мило. Мислиш, че не те познавам? Да, ама не. Много добре ги знам тия като тебе. Раздават го тежко 24/7. През деня джиткаш с хендсфриито и тойотата и се правиш, че бачкаш. Отбиваш се за едно бързо кафе в Онда, а после обяд почти винаги в Мото и абсолютно винаги с лаптопа до себе си (как иначе ще покажеш кой си и откъде си)с колежката, която искаш да чукаш, но почти сигурно няма да чукаш. И мен няма да чукаш, тъй че спри да ми гледаш гъза така. Кво си мислиш бе, алоо? И аз пия кафе в Онда, и аз съм ходила в Мото, само дето ми се повръща от тумбите юпита, дето се изливат там с лаптопите си и си мислят, че света им е длъжен само щото преди месец са ги повишили. И аз ходя по местата, по които ти развяваш наклепаната си с гел псевдо главица. И аз пия мартини в Блейз, и аз съм си клатила гъза в Червило. Даже май съм те виждала там. Седеше на бара с двата си телефона и пиеше уиски. През това време аз забивах един шест пъти по-богат от тебе, докато ти надуто оглеждаше цялата паплач и се примиряваше с факта, че и тази вечер никой няма да ти пусне. Точно така, пич. По-добре побързай щото очевидно си изпуснал влака. Половината ти приятели са вече женени, но не, ти готиният пич, който се прави, че гради Голямата кариера, още блееш, докато си броиш паричките, с които надуто ще ми влезнеш в магазина и ще ми ги развяваш в лицето, докато очакваш да ти легна в краката. Е, приеми го, няма да стане. Имам си готин и далеч по-богат от теб приятел, който ме води в Ъпстеърс на Витошка, а после в Червило или Ескейп, където си прая кефа, докато наблюдавам разни псевдо маймуни като теб да обарват отчаяно мацките. Дори да ме разкара, ще си намеря друг и това няма да си ти. Само гледал! Ми гледай си, колкото искаш. Аз имам по-важни неща за правене, кво си мислиш. Лесно ти е на тебе, пич. Изкарваш си кеша и после си мислиш, че можеш да стъпиш на него като на платформа, от която да ми размахваш жезъла си в лицето ми. Ама чакай малко бе, алооо? Аз да не падам от луната. Знам много добре колко точно изкарваш. Знам колко изкарва всеки тип, който ми идва на гости в скъпото ми магазинче. Кво си мислиш, че всички руси са тъпи ли? Еми не, не са. Преценявам и теб и всички други евтини снобчета дето ми минават на ден повече от добре. Затова, пич, не ме гледай така надуто, а се върни обратно през вратата и влез с усмивка. Щото аз не ти идвам в офисчето така нагло. Затва и ти ше влизаш на моя територия подобаващо, ясно? Влез отново и се усмихни, пък после ще видим дали ще заслужиш некво отношение. И стига си гледал само. То така само с гледане доникъде няма да стигнеш. Животът ще си мине и ти ще продължаваш да си гледаш и да си мислиш, че си ларж. Затва отваряй кесията и действай, че няма да те чакам цял ден. И следващия път като те видя в Червило, земи черпи някое девойче с тия големите пари дето ги изкарваш. Че ако само им гледаш гъзовете, ше земеш ептен да изпуснеш влака.

Goodbye, blue monday!

Колко е нужно да изминеш, колко крачки в ляво трябва да направиш, за да преминеш от "пих бири в ПНП и едвам събрах жълти за такси" до "италианец ме черпи мартини с водка в Опера"? Години наред изследвам наум техниките на селф еротик писането. През всичкото това време ми помогнаха всички стари броеве на Егоист и няколкото литературни четения, на които се излъгах да отида. /бел.авт.: последното беше в къщата на Иван Вазов, където без да го целя станах част от 70 годишните редовни абонати с пластмасова чашка Флирт в дъното, които подмятаха оригинални хрумвания за задниците на андрогинните същества, които четяха комплексите си отпред/. Селф еротизмът, който струи на талази от нещата, които хората наоколо пишат, както по списания и вестници, така и по стихосбирки и блогове, ме отвращава и привлича с еднаква сила. Желанието да се котираш, но сносно, ме изкушава, но така и не успявам да направя Голямата крачка, на цели 2 метра по-встрани от там, където съм. Или на няколко преки по-надолу по Раковска, зависи как го погледнеш. Лаптоп и цигари. Пиша в леглото, а краката ми крещят неистово: Сбогом, черен понеделник, направихме презентацията с цената на това със Стоил и Мишо да киснем в офиса до 9.30, а на всичкото отгоре шотландското сокче, което леля Вики пазеше под мивката, останало от коледното парти, е безследно изчезнало в нечия чанта. Получи ли се? Ще пробвам пак. Лаптоп и цигари. Тази вечер успях да се измъкна от редовния завършек на работния ден - отиването в Дяволското място, от което няма как да се измъкнеш, не и докато още има някой познат, който да те налива до 5 сутринта. Не стана? Пепелта от цигарата ми пада върху лаптопа, а съвсем до скоро падаше върху панталона на пича до мен, докато пиехме поредното питие на бара. Нее... От начина ми на живот ли идва тази трудност или от нежеланието ми да извъртя реалността и да я направя приказка за нощни препускания ала сексът и градът? Черният понеделник си отива, а с него и глупавите мисли. Искам да благодаря на приятелите си, на кучето Мечо, собственост на Завод Електроника и на Вики, че я има. И на бирата, че я има. Опера ще почака малко. До тогава - клош елитарност по улиците на София, когато с Вики пияни си измисляме аристократични имена. Виктория Лайм и Мариана Папая са не просто олицетворение на власт и финес. Те ще завладеят света бавно, но първо ще си допият бирата и ще погледат малко сносни пичета в Дупката или ПНП или което и да е място, където мартинито е рядкост, ако въобще го има, а италианец е просто поредното име, с което някой ще нарече една петица.

snday bathwater

Закусвам на обед с три филма.
Вечер дъвча филми за възрастни с много подправки.
Сънувам късо може би замаяно
В кошница от много ръце и път който води ...
В серия от по 4 дни
Този ритъм ще ме направи или ще се роди нещо грозно
Какво се учи за да станеш филмов критик?

Замина днес без да остави мръсни чинии или смачкани чаршафи
Крия се в утехата си зелен суитчър и ми е гадно че ще липсва егоистично.
Защото аз имам нужда от това присъствие. Кой ще ме пази от филмите сега?
23.щеще ми се да се окажа специална.



hang up the chick habit

Swiminater

Станала съм преди минутки-котки и телефона ми пищи. Ру звъъни да каже че рейса почти се е преобърнал, след малко и DJ-ката се е оплаква от подобна болест. Сняг има, ама няма как да стигнем до него...
След вчерашния абсурден ден на каране и ръчен труд на скокове в Южния Парк, боулинг с маски и пиене на изостанало вино от Нова Година в Левски Г, днес нямах сила отново да стана рано и да се боря за каране. Утешава ме мисълта, че май и без тва има профилактика.
От близо месец обаче якоооо ми се плува. Мда, днес беше деня и съм тоооооооооолкова доволна. Да оставим настрани факта че обожавам да съм във вода и лятно време се чудя на хората който не влизат в морето или само се....м...топват?! Също и на хора който не разбират какво е да плуваш рано сутрин или вълна да те прави на кайма. Ама тази ми ти хлорирана вода и часа който днес прекарах в упорито преструване на жаба донесоха екстаз. Да не говорим за тишината когато се потопиш и броенето на въздух-секунди живот. Напомня ми на други неща. Хубави и пак носещи удоволствие неща. Да си взема карта за душевен и физически кеф?

Хах!той е дебел!той не е дебел!къде са пичетата и пиенето? какво е това смирение?
а и сняг-вода-вода-сняг ала бала

ABBA and some other good stuff

пиша това само за да докажа колко опасни са понякога пожеланията. пожелах на Вики 2008-ма да й е червена. по този повод - събуждам се в 2 мъртво пияна. семеен обяд. поглеждам на земята - дънките ми са разкъсани, всичко е в кръв и кал и да, онова странно жълто петно на блузата ми. очите ми говорят - новата година ще мине под знака на червения цвят. няма по-добър израз на празника от това наситено червено в очите ми. това че ми се драйфа безобожно много не е нищо в сравнение с маниера по който съвсем изтънчено почвам да се наливам с бира и да прикривам треморите и параноичния уплах в движенията си който сякаш крещи "Не бях аз!". страхотно. или както би казала Малката - аз съм един истински пич. и за последно- сега е 6. за 4те си часа дшевни дерзания успях да разебра какмо съм правила между 12 с 9 сутринта като не е дин и два пъти виех от срам и страх. алелуя пластмасова бутилка вино и няколко неизказани въпроса.това е новата година, дерзайте.