Станала съм преди минутки-котки и телефона ми пищи. Ру звъъни да каже че рейса почти се е преобърнал, след малко и DJ-ката се е оплаква от подобна болест. Сняг има, ама няма как да стигнем до него...
След вчерашния абсурден ден на каране и ръчен труд на скокове в Южния Парк, боулинг с маски и пиене на изостанало вино от Нова Година в Левски Г, днес нямах сила отново да стана рано и да се боря за каране. Утешава ме мисълта, че май и без тва има профилактика.
От близо месец обаче якоооо ми се плува. Мда, днес беше деня и съм тоооооооооолкова доволна. Да оставим настрани факта че обожавам да съм във вода и лятно време се чудя на хората който не влизат в морето или само се....м...топват?! Също и на хора който не разбират какво е да плуваш рано сутрин или вълна да те прави на кайма. Ама тази ми ти хлорирана вода и часа който днес прекарах в упорито преструване на жаба донесоха екстаз. Да не говорим за тишината когато се потопиш и броенето на въздух-секунди живот. Напомня ми на други неща. Хубави и пак носещи удоволствие неща. Да си взема карта за душевен и физически кеф?
Хах!той е дебел!той не е дебел!къде са пичетата и пиенето? какво е това смирение?
а и сняг-вода-вода-сняг ала бала
Thursday, January 3, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
Виктория!
На лято ще плуваме заедно! Ранно плуване? Мммм, екзектли май тайп оф пиче!
Очаквам отговор, межу другото!
Съмняваш ли се че отговора може да е друг?
:)
трябва свиждане!!!!трябва!
Post a Comment