Добър вечер скъпи гости

Ура! Вчера играх роля, дори цяло етюдче в “Социална вечер”.
(“Социална вечер” е спектакъл с млади актьореее, променлив обрат,патос, драма и битови проблеми. По реномираните тетрални салони от как се помня)

Прекалено ранно свиждане което ме подтиква към прекалено ранни прозявки и мудно търкаляне. Все още усещам слънце, седим в поза Лотос, комарите са косатки, детето плаче за сладолед, синьо-черната фризба е в покой. Рижав пес следван от усмихнатия си Вальо в Борисова. ДА БЕ!? Колко мина? Половин година? Една, две от когато без да се познаваме се качихме на Витоша и се върнахме по тъмно...? Иска снимки и камъчета и ще звънне другата седмица. Аз светя!Сложни осморки и фигури...внимание...двоен тулуп се изпълняват докато бродим. Пейка и чакане. Комар-Петя-Комар-Комар-Комар-Диян-Диян-Комар-За много години. “Елате на Рейнбоу на 30-ти” но ни изглежда накриво ако го може де и “....ама е без пиене...и електричество.”
Стефани я прегръщам най накрая. Появява се с Диян. Учила в Солун екология и пантомимства по улиците, иначе е от Франция. “I can adapt quickly!” Има ръцете които аз искам и малко просто цветенце над палеца. И двете служим на DIY. И си показваме и си харесваме въображенията.Какво тук срещу Какво в Солун. “I really like Sofia, here the atmosphere is so chill.” Говорим си за алтернативната сцена и й споменавам Ицака и неговите инициативи. Той като по поръчка минава. Засядаме на разговори, похвали и съвсем малко мрънкане. Размяна на адреси мейли и телефони а през това време се е сформирал стабилен отбор джинки наоколо. Всички и говорят на български, а с нея си разменяме заговорнически усмивки. Още една покана за Рейнвоу-а с обещания да правим малки красиви неща заедно-културен обмен и workshop.
Мързи ме да довърша, но има още Дими и Весоника и тва колко лесно ми се отдава общуването тази вечер.
Ади изкушава с Менти а главата ми пак е на море. Пиче, имам идеи!