Tuesday, January 22, 2008
Goodbye, blue monday!
Колко е нужно да изминеш, колко крачки в ляво трябва да направиш, за да преминеш от "пих бири в ПНП и едвам събрах жълти за такси" до "италианец ме черпи мартини с водка в Опера"? Години наред изследвам наум техниките на селф еротик писането. През всичкото това време ми помогнаха всички стари броеве на Егоист и няколкото литературни четения, на които се излъгах да отида. /бел.авт.: последното беше в къщата на Иван Вазов, където без да го целя станах част от 70 годишните редовни абонати с пластмасова чашка Флирт в дъното, които подмятаха оригинални хрумвания за задниците на андрогинните същества, които четяха комплексите си отпред/. Селф еротизмът, който струи на талази от нещата, които хората наоколо пишат, както по списания и вестници, така и по стихосбирки и блогове, ме отвращава и привлича с еднаква сила. Желанието да се котираш, но сносно, ме изкушава, но така и не успявам да направя Голямата крачка, на цели 2 метра по-встрани от там, където съм. Или на няколко преки по-надолу по Раковска, зависи как го погледнеш. Лаптоп и цигари. Пиша в леглото, а краката ми крещят неистово: Сбогом, черен понеделник, направихме презентацията с цената на това със Стоил и Мишо да киснем в офиса до 9.30, а на всичкото отгоре шотландското сокче, което леля Вики пазеше под мивката, останало от коледното парти, е безследно изчезнало в нечия чанта. Получи ли се? Ще пробвам пак. Лаптоп и цигари. Тази вечер успях да се измъкна от редовния завършек на работния ден - отиването в Дяволското място, от което няма как да се измъкнеш, не и докато още има някой познат, който да те налива до 5 сутринта. Не стана? Пепелта от цигарата ми пада върху лаптопа, а съвсем до скоро падаше върху панталона на пича до мен, докато пиехме поредното питие на бара. Нее... От начина ми на живот ли идва тази трудност или от нежеланието ми да извъртя реалността и да я направя приказка за нощни препускания ала сексът и градът? Черният понеделник си отива, а с него и глупавите мисли. Искам да благодаря на приятелите си, на кучето Мечо, собственост на Завод Електроника и на Вики, че я има. И на бирата, че я има. Опера ще почака малко. До тогава - клош елитарност по улиците на София, когато с Вики пияни си измисляме аристократични имена. Виктория Лайм и Мариана Папая са не просто олицетворение на власт и финес. Те ще завладеят света бавно, но първо ще си допият бирата и ще погледат малко сносни пичета в Дупката или ПНП или което и да е място, където мартинито е рядкост, ако въобще го има, а италианец е просто поредното име, с което някой ще нарече една петица.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Казала си всичко!
Ама не от онова "Искам всичко" а много, много добре. Освен да плесна и мойте разсъждения по темата която така старателно човърка с пръчица главите ни... ми остава още нещо, но то на края!
Събота сутрин е. Аз съм полегнала на дивана с сутрешната доза ароматен и супер специален чай с хиляди благинки завещан от мама. Огромната жълта чаша която едно време имаше макове, пак от нея и лаптопа в скута допълват идилията ми. По прозореца Райчо несигурно лепи ръце. Ако пиех кафе от Старбъкс направо щях да съм като изскочила от американски филм. Американския филм в който играта Лайм, Виктория Лайм и говоренето с помпозен глас за новата ми самоличност ще са всъщност това което съм. Вечер ще ходим в Опера, от едно време! Денят ми ще е планиран или поне местата който ще посетя. Ще имаме среща за лек обяд най вероятно суши, вегетарианско, с Папая и Данчо Оранжади. А после няколко пъти мохито?
Дииииинк!
Всичко това е лесно постижимо, но тежеста в главата ми и потвърдителния смс от Скашо “Mani mani..Ne moga o6te da se zanesa do kuhnqta za aspirin..” ми напомнят че има още време докато стана изискана и поставяща си граници млада жена. Дотогава събота сутрин все още ще се случва около 15.10. Алкохола ще е евтин и много. Аз ще съм просто Оная с циците или в зелено. Ще знам че съм танцувала много но как и на какво не. Ще ми лепят фирмени лепенки по гърдите, а с Бранко ще убеждаваме момичета да снимат с нас детско порно.
Сутрешните мъгляви трамваи и клатушкане към леглото ще са компания на вкуса на барманчето от Лодки, защото мента вече няма и бира също, но ще ти забъркам един коктейл ей сега ...Раната на крака и синыото чудовище на кръста ми ще ги гледам с любов защото утре няма да ходя на снимки и всъщност никъде няма да ходя.
По късния смс гласи “Az o6te ne moga da otlepa..”
За финал (тук съспенса трябва да расте) аз, Виктория Лайм, куратор и част от местният елит приканвам теб, Папая и Оранжади на соаре. Ще вклячва посещение на културно мероприятие хардкора или кучетата, а послe обичайното.Comin(cumin?) soon...
Рене Петков, приятно ми е :)
Post a Comment