Game or Lame

Взела пример от по големия капацитет сред нас е време и аз да приложа някоя и друга сложна математическа формула с която да изчисля КПД-то на тази година.
Обичайните фактори алкохол\чикс он спийд\пътуване(тук се разглежда фактора носи гаща за Марианка и пътувай сама до морето)\пичета май бяха достатъчни за един доволен....не не другата дума...благ животец!
Разчупи!
Добрите герой пак се появиха. Батман и нинджите заеха позиции готови да отбраняват и затрупват с купища безполезна информация. Не вярвах,че евър ще го кажа но Благоевград стана забавен в 3 през нощта. Научих се да спя всякак и навсякъде. Стягам си багажа със затворени очи и вързани пипала. Джинка и Джиницъ се намериха до такава степен, че ми преписаха Варненска самоличност. Купих си тесен панталон и научих предимствата на това да ходиш с къса пола. Стажувах и пътувах. Станах по добра в няколко неща и по уверена. Окачих няколко златни медала за лични победи който ме усмихнаха. Вече мога да заявя че съм ергономична (квотоидаетва...).
Все още искам да се науча на някоя готина гърли стойка или поне да стоя изправена. Да не съм толкова голям инат що се отнася до гордоста и принципите. И да говоря за това което мисля, а не да се правя и да стоя с хардкор физиономия докато всъщност искам да кажа една шепа хубави неща По социална и отворена моля и всичко ще е оооууууукей!
За новата
Повече хора като лябимата DJ-ка с които иронията е смешна. Салса в Ялта, ли?
Повече хора като новия Сашо които да ме връщат в реалноста че само едната ирония не е достатъчна.
Искам всичкооо!

Тази година ще остане в аналите като зеления ми период!

Farewell to the moon

Няколко думи за изпроводяк, после мятаме канче с вода, боб или куршуми и изпращаме 2007-ма да си ходи. Беше ни хубаво с теб. Да, малко противоречива и избухлива на моменти, но като изгрее слънце става мноого много блага.
Като малка обожавах в края на годината да си правя равносметки, да тегля чертата, да слагам плюсове минуси звездички и други окултни елементи. Сега съм далеч по-изморена и далеч по-апатична, за да го правя. Въпреки това нашта приятелка 2007-ма си заслужава прощалното слово, макар и по-лаконично от обикновено. Ето го и него в няколко подточки:
-скрежина с мента
-мастика с айрян
-скъсан самар и почти винаги без шалте
-кои са тези хора?всъщност няма значение, подай бирата
-слогани
-Джим Морисън
-спряха ми телефона 4 пъти, i'm a real fokin rebel yeah
-отивам в чужбина! това не значи че няма да се направя на НЕчовек прасе и там /благодаря на брат ми за уникалните словосъчетания, с които ме залива и тази годна/
-пичета? или казано другояче - алооо? тва че си готин не значи да преминаваш линията, ние с вики сме си самодостатъчни
-мечти
-още мечти
-и сънища също така, особено сладки когато заспиш за 2 часа в първата двойка
-влакове, самолети, рейсове и маршрутки, всичко е наред стига да не си забравям пак пликчето с бельото

Още веднъж - да благодарим на тази хубава 2007-ма. Ок, достатъчно, а се га си тръгвай по-бързо:Р

:)

Кой кой е?
Единственото което мога да направя за момента по въпроса!

Gone Fishin Second Person

Града е Лондон. Стила е самоопределен като Пост Трип Хоп (мишмаш от джаз\хопец\електроника). Вокала е женски. Куп интересни нещa - начина по който спонсорират албума и факта, че са пуснали песниовки за свободен даунлоуд. Клиповете са нещо отделно и тази уж детска анимация си заслужава да се гледа с широко отворени сетива u без пуканки моля. За момента това е достатъчна зарибявка и ще чекна и другите им неща!

New light of tomorrow

Gorrilaz - White light


fire me up for the new shit!

заради снега...поредния хубав знак по пътя!:)

Пипалата бавно се прибират. Следите им по пясъка бързо се заличават от новите, вече студени и в друг сезон вълни. Допирът им остава само в спомените на хората който са успяли да обгърнат. И пак, макар много, всичките спомени не са достатъчни да ги държат будни още дълго...Кожите порастват една след друга скривайки морските доказателства. Грима по очите става все по черен, качулката все по прихлупена, а очилата са просто задължителни.
Време е за радикална промяна (да и не мен ми се ще да е в продаваем, риалити формат)
-Хей, Викотелце, от кога не сме се виждали...ама ти, нали?Защо?Как в София?
Искаш ли да чуеш поредната лична драма? Стой наоколо, решението не е взето но в главата ми започва да се избистря новият ми радикален план за действие. Стой наоколо, защото иначе може да те забравя в хауса. С тялото, с усещането, с хората тепърва ще се случва нещо. Кой остава и кой хваща новия влак, този път няма да реши времето. Има си разписание и всъщност......вече закъсняваме. Който успее, успее!
-Не те разбирам...?
Скучничко и прекалено прозрачно взе да става, това е. Mама и тати не са ме учили как се правят малки революции. Знам само мери хиляда пъти, после внимателно режи малко по малко. Сега обаче всичко крещи, че следващата чаша трябва да бъде изпита наведнъж. Може би ще боли мъничко, ама в това му е чара.
Както и да е....Този път няма да взема всичко, ще взема само половината, но ще е качествената половина-The Best of компилацията от последния сезон. И ще се оглеждам за следващата половинка от новия, така че пипалата на двете да се сплетат както косата ми преди да я среша. Фокин шайт, всичко изтъркано и проточено да не си мърда от мястото, аз обличам трикото (новият ми любим аксесоар) и залетявам напред към зимния сезон, високите амбиции, новите предизвикателства и новия кръг за пробиване. Ако можете да поддържате темпо, заповядайте, ще се радвам на саркастична компания. Не вярвам обаче да разберете защото и аз не разбирам. То е усещане, което смятам за правилно...ако успея да не изпусна влака, този път пътуването ще донесе малко разум, много ново и витамини за пипалата.
Разлиствам
Обръщам страницата
Ха, ама тя е бяла
Оставили са ме да оцветявам
Не съм се променила, стой та гледай!

Sofia Echo Weekly

Добър старт! Точно както го харесвам, с малко време да се разколебаеш, с прекалено бързо сменяща се картина и неспособност да осъзная какво точно се случва. Да не повярваш, но тази седмица наистина ме връща в лятото когато случайностите са най хубавото което може да ми се случи, а раницата ми никога не се изпразва. Високи Багдадски кули, фалически символи и многа, прекалено много котки са подправките на Азия. Смеси ги обаче и няма да усетиш дори аромата. Най добре спри да бълваш, пробвай с езика на тялото. Да е колкото се може по изразителен, гъвкав, бърз,бавен...и ще имаш всичко всичко всичко всичко. мом мом мом......
Ела си на своя територия и разбери, че вече е ничия земя. Че и тук можеш да работиш с езика на тялото, но по скоро като преводач.
Заповядай в първия ден от новата седмица и разпилей чарковете си по София. Ето тази същата раница с якето и компютъра е за Дими, ето тази ръка, да тя ще отиде на гости в Кактуса, тези два крака ще те държат в Традиция и ще отказват вино, тялото ще те заведе на спа терапия в Червената къща. Жоро Метъла ще каже...Здрасти....Сега ще видиш...Приятно,да. Телефона ти ще е загубен по пода и после ше забравиш да благодариш както трябва на добрите хора които ти го връщат. Главата ли....? Оооо, ама тя отдавна не работи добре. Просто монитор, храни я с шоколад и стискай палци да ти проговори.
Губя си телефона 2 пъти за една вечер. Гениално!...време ми е вече и на мен да остарявам явно...Ето да, Алцхаймера( -Здрасти!Викай ми Алцхаймера!) чука, гърдите увисват, но спокооооооо, ще издържат още едно лято-една малка седмичка
Доставки на вино по домовете и нека се успокоя. Чу ли, ей?По добре сред хора че съвсем вече ще загубрт каквото и да е: Визирам най вече паспорта ми, другото мога да си го нарисувам.
ВИАЗ на парте? Виаз на Покрива? Неее това е друг филм, по добре се придържай към лимонадената бира и украсявай наоколо. Прегръщане, викане, едната чаша е за тебе...Наздраве е най хубавия отговор.
Тъпо! Да се върнем към семейния уют около Легото и бяла сол по пода. Има нещо символично в това как от бяла става винена на цвят и вкус. Дими е новият Месия!
Гърлс найт аут!
Изпускаш скрита в Марианската падина. За пореден път. Компенсирам като изпускам любимия си питолет в ръцете на феновете.Да си евриуан’с супер хиро не винаги значи че можеш да се оправиш и със ситуацията, но е почти сигурна гаранция за обратното (трико ала бала). Жестокооооооооо! Това бяха няколко хиляди километра и малко повечко секунди. Какво, кой, колко, грейт баргейн, зад ъгъла?

Le roi se meurt, vive le roi! *

*или както е в случая - Кралицата умря, да живее кралицата!
Е, кво толкова, в крайна сметка who wants to live forever? Не и аз. Време е за скромен държавен преврат. Ядем пасти като няма за хляб, да, и даже дебелеем от тях, за да се топлим през тези провлачени като стар бабин конфитюр дни... Смяна на управлението в 3 действия. Оп, кралицата, оп, умря, оп, да живее...кое? Застлана с есенни листа плодородна почва с много мус, три капки потоп по софийските улици и няколко позабравени песни - всичко това се оставя да кисне в пластмасов бидон тип отвори-ме-и-умри и оп, получавате безмерна доза саморазрушение. Кралицата умря, сори, обърнете се към временните заместници. Кръгът се затваря, змията захапва опашката си за поредното препускане, гонейки вятърните си мелници. За опечалените: имаме завити в розова салфетка котешки езичета и малко от евтиното, засега толкова.

П.С. - всичко щеше да се придържа към условните рамки на нормалното, ако просто пипалата се бяха прибрали временно докато натрупат достатъчно хищническа наглост и почнат да вършеят наред когато пак се стопли... за жалост се наложи да украсим всичко с много тюл и миризма на нафталин. ще ме прощавате за излишната бутафорност но: Кралицата умря! Да живее кралицата!

думата е абстиненция определено. свита на осем в колата на връщане от словения вратът ми се опитва да се килне надясно в пародия на заспиване но ума ми трескаво пищи: къде къде къде е алкохолът? нещо ме гони от всички страни и не, това не е притискащите ме дизайнерки от ляво и от дясно. при първа възможност набавям бири от бензиностанцията. с това отбелязах края на лятото.
къде останахтеее летни вечери. въпроса ехти от пълния ми с пуловери килер и се заглушава от ръмженето на духалката, 1вено спасение от 5 дни насам. словения е мъгляв спомен което я прави и толкова красива и желана в момента. не бих отказала каничка граппа (италианската ракия, сори но 10000 точки определено) но 1веното с което разполагам е скъсан суичър диси с който да се топля през нощта(обещавам да го върна на който е защото подозирам че е откраднат)
пипала?не, контролни табла. седя зад пулта и управлявам есенните дни като един същински Хюстън. едно червено копче мига крещящо от известно време но засега го игноррирам, докато не дойде моментът в който типично по мариански ще го натисна просто от любопитство и след мен потоп (за протокола днес горяща ютия ми падна върху ръката, пипнах загрята маша за коса и си порязах пръста докато рязах ябълка. якото е че остават още 6 часа до края на този ден и поне още 5 сблъсъка с евентуални смъртоносни предмети)
десет малки негърчета ама не. бенетон да го духат идва ред на ескимосите съвсем реални с дръпнати невиждащи очи дебели качулки и свити стомасчета. любопитството ми назрява огрято от червена светлина. давай да я виждаме тая зима, дали ще успее да изгаси туй що не гасне (малката кибритопродавачка upgrade edition)

A is for Abstinence

Заспивам свита на котка на 1/8 от леглото си, но вече просто нямам сила. Четирите пичета(wow) на същото и любимия филм на лаптопа този път не могат да спрат мигновения шът даун от който имам нужда. Нямам сила да ги помоля за място за оригами фигурката която представлявам. Камо ли да кажа не… Затварям очи и каквото…

Сутринта се събуждам сама и сигурно изглеждам като на сутринта след онази паметна вечер на скрежини и мента във Варна. Проститутки и гоблени!

Някой ме е завил.Някой ми е дал възглавница.Някой е сложил недоизпитата бира в хладилника. Липсва само пояснителната бележка къде е и къде е закуската. Някой, благодаря ти хон!

Довечера ще излезем пак с всичките тия да отразнуваме началото на живота си. После ще си подарим по седмица - тип лятна- тип безсъние и усмивки.

Powdered. Пазете си обувките

Разстоянието от Руски до любимата ми гледка на Витоша е дълго цяла вечност. Откраднах си половин ден от иначе толкова стиснатите шепи на София. Сега обикалям улиците, а лицето ми просто е замръзнало в разтегната усмивка. Явно изглеждам нелепо защото хората около мен се оглеждат на какво толкова се хиля.
С първата бира отминавам вкуса на безличие. С първите срещи съм отново в свой води. Големите ми планове са малки на думи. Затова пък камерите на къщата на министъра снимат цялото щастие.
След това ходим по Витошка и се пренасям в това което ми разказва. Няма хора, няма трамваи има само бял сняг който пада леко леко и затрупва стъпките ни. Отнема час! След което посоките се разделят и няма кой да ми разказва но картинката все още е в главата ми.
Тъмната част на НДК не е достатъчно тъмна, но нали сме щастливи, защо да се крием?
С последните батерии слушам Ignite и вече дори не се опитвам да озъптя усмивката си. На края на моста, на най последната снимка в дясно (по пътя към вкъщи) стотина лица споделят настроението ми и ми махат. Аз се усмихвам учтиво и им отвръщам. Предполагам от опиянението...
И това е само началото на драматичният викент!Keep the drama high! Gotta the pose n the pout - i’m a princess in wet dreams…

( . )( . )

бях забравила:)

Пръстена на Сатурн

Да наденем пръстена!
"Да, приемам това жалко подобие на себе си за съпруга!" Многая лета, пияно хоро и заря на Батенберг, всичко това - режисирано от Хачо Бояджиев, мейнстрийм в действие по Канал 1.
Сатурнова дупка звучи почти като характеристика в сиви на някой пристрастен към аналните удовослствия за педали(Гепи?), но май от известно време се води социалния ми статус. Прекрасна възможност за оправдание, вече мога да бъда себе си, където си поискам, защото, братле, разбираш ли, ожених се за неправилното пиче... Гео-его и оп! зех се сама себе си и то броени дни преди да чукна 21.
Най-добрият приятел на човека-нечовек - гуугъл - мълчи по въпроса. 30 дни преди рожденния ден и 15 след това?! Или 20 дни преди и 10 след...? Мамка му, биочасовника ми пак е спрял, съвсем на скоро го оставих в заложна къща и с парите си купих мастика. Кво ли очаквам да знам къде се намирам. Кратка ретроспекция и няколко бележки в рекламен тефтер на Фокс, останал от ФАРА - никакъв шанс братле. Сметките ми показват - 16 дни преди рожденния ден. "Ужасен човек." "Мразя се." "Напускам работа." "Спирам да пия." "Почвам само да пия и нищо друго." "Ставам бийр-едж." "Как се казваше онова момче?" "Какви са всичките тия мъже???" "Аз как се казвах?" "Къде по дяволите ми е телефона?"
Падна ми батерията.
- 2 статийки по 15000 знака ме чакат, аз обаче не нося часовник, винаги закъснявам за срещи, а в повечето случаи и въобще не отивам.
- няколко пъти умножено по 2 са кашите, които се надяват на скромната ми намеса. Ще излезна от това с поне кило и двайсе повече натежала съвест.

Пращам си препоръките за ада, прилагам порно снимка и няколко смса. Моля, отговорете ми по-скоро, тъй като всичките ми качества са в заложната и едва ли не съм на произвола на Сатурн(пръстен>рекламата на дюрекс>напомни ми да обсъдим какво разбрах!)

10 tips for S.E. writin

И какво да направя, бе!?!
Единственото което искам в последните серии е Ерик Полард да ме осинови . Да ме води със себе си по света и ми купува близалки и батманиее! И да топим сняг. А аз действително да мога да се пребия някъде, а не както се получи последният път да направя кълбо с начален тласък от пейка. Ще бъде много щастливо сигурна съм!
Това е от тези прекалено много филми дето гледаме с Марти - много ни мътят главите. И всяка малка промяна във времето значи... ....ооооо братлеееее скоро скоро..! Focused продължава да е този който почти не хваща прах.
В свободното време смесвам гените на Fear and Loathing… и Амели..И всичко изглежда също толкова нормално колкото третата ми ръка. Никой не разбира когато поздравявам с Ой Ой!
Резултат: много на 0 за 393. Светещата Свещенна Американска Машината, е брутално експлотирана от децата който живеят с нас и сега хладилника е пълен с гъзария и разкош в също толкова разкошни количества. Няколко часа по късно все още се опитват да я оправят, а ние сме с поне 30 кинта напред.
Селф еротик до дупка а? Личност-Филми- Случка- кво липсва...? Книгата да,книгата (дис ис to all ma интелектюуал bros out thea) In Cold Blood. А u ЕСТЕСТВЕНО! Знак с цици на вратата и нови голи мъже вътре...
Путкапачка избледнява даге... а аз съм се запасила с най тъпите възможни оправдания на света и кутийка витамини.

The Perfume

"Ухаеш много приятно..." Репликата огласява абстинентното пространство и се изнизва като финален акорд на перверзна симфония... Уханието идва, изпълва света ти със своята невъзможност. Сладко, ново, красиво, би го гледал цяла вечност, но защо да го правиш, когато едно единствено протягане ти осигурява това сладострастие в цялата му пълнота. Ти не само миришеш, ти го взимаш, ти го изяждаш, поглъщаш, докато не го унищожиш и не изчезне завинаги. Едно неадекватно присъствие, което обръща очите ти наопаки и докато свикнеш с новото слънце, към което да се взираш, него вече го няма. И ти просто забравяш, че го е имало. Кратък миг, разстоянието "от" - "до" е толкова абсурдно нереално, че дори не си сигурен бил ли си там или си сънувал сънища от люляк и розови багри...Кой беше преносителя? Имаше ли име? Имаше ли цвят и форма? Имаше ли блестяща усмивка или някой бе зашил устата му завинаги? Дали в тези очи не видя как живота и смъртта правят любов, как Ада и Рая се сливат, за да родят един чудовищен хибрид от лудост писъци кървави лъчи? Не си видял такова нещо. Не си бил там. Било е просто сън.


П.С. ПИЧЕ! Какво са Пипалата, когато го няма тяхното викотело? - гърчат се, без надзора на своя верен приятел тялото, удрят щипят навсякъде, докато на някой просто не му писне и не сложи края им... мис ю! идвай да направим непобедимата цялост!

Simian Mobile Disco - Hustler

Това е помаголо за измъкване, нали?

the wall vol.'07

пропукване, а от там тече домошарка венчаеща личния ми успех. спечелих. me against I - 1:0. последните дни са бледо оранжеви смесици от амбиции, мечти и алкохол.не се предадох, въпреки всичките пречки и лайна. за 1 път "сладкодумната мърла" (цитат от редактора ми във вестника) не спря при най-малкото разминаване между мечти и реалност, между "светът е моята представа" и "life equals shit". след десетки часове циклене над проекта, хванах и написах всичко сама далеч след последния срок. 4 часа у павката с певеце шуменско и първите ми опити с фотошоп. той отваря писмото от организаторите. дръпките ми са нервни, не искам да знам отговора. усмихва се. минава. поглеждам го за последно и пращам. веднага след това с щастливи отскоци стигам до кухнята и наливам една пълна пластмасова чашка с ракия. най-вкусната през живота ми. сега всичко е бледа оттайка след борбата. от тук нататък всичко е "през к*ра ми". не ме интересуват резултати и награди. спечелих битката срещу себе си, а ракията беше достатъчна награда. един демон по-малко. засега.

Robots in disguise - Arguments

Some months ago...

същото е и днеска! ех....

massacre di mare

В името на едно отминаващо си лято на полуотворени усти сутрин над пластмасова чашка с фрапе, която в най-добрия случай не отива върху лицето, блузката и полата на готиното пиче на правоъгълния бар... лято започнато с едно прибързано, решено в последния момент полунасрано "аре аре аре", преминало в примиреното пълно с пясък и мента в 10 сутринта "такъв човек съм аз" и достигащо до "приятно ми е жница, харесвм жбели ******" към 5 следобяд...
море
малка кучка
много
мастика
малко
мъже
м-тел (да ми ядеш пясъка с тия лъжливи смсчета!)
единствения начин да уподобя какво ни се въртеше в главата тогава е :

Hey Charlieee Hey Drunkhead

Нямадапиянямадапиянямадапия е новият ми любим глагол.В речника го няма, значението му още се образува.Практика е нужна другари. Да,... другари защото вие имате пръст пък и пластмасова чашка или поне 2 лева на стотинки в мероприятието.
Лодки не прощават! Мисля че дори имат персонално отношение към Вики. Не е възможно след онзи ден и макароните на Скаш да отидем за по бира, САМО, искрено вярващи си и да се забъркаме в това.


Ами вчера? Потропвам нервно покрай пейка. Целувам чужди шишета.Държа се обаче.Решила съм тази вечер да е само една и да е бира! Търся си рецептата за щастие от лятото значи не искам да се прибирам. Пък и два пъти за един ден в Студентски си е направо слогън. От там нататък живота се дели на кога изпих това и поех следващото. Трифон който всички наричат Пънкара за който Хиподил са велик пънк. Киреста с който се забавляваме безмерно и има наглоста да брои ментите ми и да подарява още. Гъркът и приятеля му от Кипър, тези "Oктан" хора който пък решават че мога да им бъда партия за тези шотове, а и за другите...А не-та ми както обикновенно се стопяват на капки по ушите на хората.
Най накрая ни изпратиха подобаващо де! Взеха ми стъклената чашка и ми я пресипаха в пласмасова - значи пак там от където тръгнахме. После затвориха, а аз им обяснявах за историите на Негъра за изчезналите чаши на Смокини...баси!

Мантра

Нямам желание, нито подходящи думички за обяснение. Имам само усмивка и това е достатъчно. Объркването, което дори Амстердам не успя да прогони, си стегна багажа. Вятър се уви около миглите ми, влезе под клепачите ми, изпълни главата ми и отнесе със себе си всички обелки от семки, найлонови пликчета и други бoклуци в нея.Oh holly day!
Знаем коя е песента и знаем в какво най добре се отразява небе. Добавихме изречение към Срещите на Върха. Изречение от приятели!
Ще пея това за вас!
Инак ще тралалакам под мустак...
Аз съм малко момиченце, което още учи в пети "Б" клас
и не искам да знам за проблеми, които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни, не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове, не използвам боя за коса
и не искам да имам приятели, искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото, нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати, смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета, каква е мойта цена!
Тя е ниска за летните плажове и висока за ваш'те сърца!
По елхите гирлянди окичени смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме, аз съм малка висока скала.

Прегръдки за всички велики! Поздрави от Биби Рибозо!

кръг

тя е змия. не се обърквай, това не е змията на малкия принц, погълнала слон. тази змия поглъща себе си, захапала опашката си в една вечна борба на началото с края. тя се яде, тя се изяжда сама, заключена в собствения си затвор на невъзможност, без шанс да избяга. несъзнаваща светът навън и същевременно знаеща целият свят вътре, ограничение и пълнота, един миг и цяла вечност само в този малък кръг. бяга от себе си, за да може да се подгони. страх и сила в порочна комбинация. тя е властна, тя е хищна. тя е вълна, която гали песъчливата ти същност, за да изчезне в океана с другите моменти и да се върне отново, когато най-малко очакваш и да захапе сърцето ти.

нали се сещаш кое е първото нещо което си представям като чуя кръг :

( . )

да живее майката земя, фемислите ми са към теб, пиче{}

Тя е властна и не прощава на никой. Има дълга коса в коята се губят хора и безкопромисни ръце. Като стара любовница винаги идва внезапно, точно когато си готов да се впуснеш в нещо ново и обърква всичките ти планове. Дори да не те изненада, никога не успяваш да си достатъчно подготвен за нея. Идва за кратко… Не иска мнения. Просто, изсмуква всичко от теб и те оставя безпомощен да се въргаляш в белите ти чаршафи. Мокър, изморен, неспособен и без желание за каквото и да е. А тях оставя да залепнат за теб. Безводни, разтворени устни вглъбени в тъмнината на тавана. Обсебва въздуха ти и трябва да откупуваш всяка малка глътчица. Ще си зависим от нея, ще и се молиш, а тя няма да запомни дори физиономията ти. Забрави съня и добре дошъл в белите нощи в които тя разказва историите. И сам знаеш, че си задължен да я слушаш.
Няма смисъл да протестираш, няма смисъл и да се криеш във вечерните сенки. Тя е там, навсякъде, и ти се смее в лицето. Прави си екперименти с теб. Ти затворил очи се преструваш, че не я забелязваш, но усещаш горещия и дъх бързо и венозно...

Тъкмо когато започваш да свикваш да делиш живота си с нея и да познаваш отпечатъците от зъбите й, тя си тръгва.
Такава е Жегата!

Още една папка снимки в монументалната директория “TRIPS”. Холадски мирис в чантата и подредени по софийски мисли в главата. Тук съм? Ти къде си? Пребори ли Джим или ситуацията все още е кой кого?
Нови дестинации:
-Монтана vs Свищов vs Сватба
-Банско/Jazz Fest vs Остров еди кой си... (Екатерина май беше) и арт пичоци.
Море?
-Да, благодаря!

Нямам търпение, но... sometimes it’s damn good to be home…

кой каза Марияна?

Mr.Herbert 2nd grave digger

FLASH!

А после всумкване....?

Къде съм? Първа мисъл !!!ПО ДЯВОЛИТЕ РИЛА!!! Не, не съм в уютната колица на Сашко, и не, не гледам през прозореца сменящи се картини с очи мекици. В стая съм, и не съм се успала, просто не е моята. Математиката не фигурира в качествата ми, тогава защо по дяволите си мисля че мога за 2 часа да се справя с неща който ми отнемат дни? Без мене-тъпа путка съм! Приятелите ми ме мразят, предполагам и родителите. Осъзнавам че съм мизерница -да откажа Рила по този начин! Сякаш за да допълни жалката ми картинка дори събитието се казва Зелениада. Сори, да си мислила по рано вече си взела дозата зелено не ти се полага повече.Ходи си яж детското порно със счупения дядо. Действам импулсивно не-аз-стайли и следвам силните на нощта. Нищо не е както е, а аз отново съм шибана Алиса. Дай ми посока бяло...бяло зайче и ще се загубя с теб.От зеленото са останали само изпарения. Зелена купчина на пода-дрехите ми и зелен аквариум-корема ми. Излъсканото до преди няколко часа пиче, сега лежи в нокаут и единственото зелено по него са спомените му!
Пичето и малката му кучка, мои спътници в бягане от реалността. Nouvelle Vague и химн. Размери и проклятието на конуса. Другите зверски далечни...включително и сетивата. Аш?Тапата?Ехей човече? Незнам ...говорете ми, но на ваша отговорност.За малко да взема чудно къдрав тип.. Счупи още една бутилка М. задай ми посока и ме остави да се нося по нея! Тръгни си и ме остави в чужди ръце с които не мога да се боря. Отказваш на време Зелениадата, аз не !

Госпожице-Единствената която не е силно разочарована от мен вземи ме на филми и кажи благодаря на мама че е толкова невероятна!

OMG! MR.HERBERT WENT TO THE FLYING CIRCUS AND NEVER CAME BACK!

FLASH!
а после всмукване
отново бял лист на който трябва да подреждам спомени и да се сетя какво кой кога къде...КЪДЕ СЪМ?! излизам от бесния водовъртеж...първата мисъл пак същата аз-той-липса...значи нищо не се е променило. поредния сблъсък с разни хубави нещица като светлина и звук и тлъстия сандвич който малката кучка ми набута в устата преди няколко часа...малката кучка?! у тях съм. той спи на съседното легло и нямам търпение да се събуди и да видя реакцията му при сблъсъка с пак същите хубави нещица, аз вече съм там и се боря. в банята - очите ми винаги са говорели твърде много. ето ме там в отражението им, кървясала присвита бягаща. връщам се обратно. кучката ме поглежда. "боже колко сме грозни" единодушие. завивам се през глава но е твърде късно да се върна във въртопа, сега съм леко изплюта встрани, време за ревизия. бири бири опит за сфумато но...нееее. по-скоро още бири пичето е цялата в зелено и много й отива другите са ми зверски далечни. сдърпвам се с ади и отрашваме към лилиите. хора хора мента още мента, смях разговори за размери насаме с моето зелено съкровище през това време другите са се изнизали леко засегнати. един скъсан чехъл и diy поправка в тъмното тримата се втурваме куцукайки(аз) към котки. пак хора вече съм много далеч там където исках да съм после правим стройко сашката е там и още хора почвам да губя сетивата си, ще ми се да не се връщат но пък твърде силно се чупят изпуснатите бутилки. после мъгла. гледам прословутия плакат с голи мацки и си спомням за две завити със суичър iron maiden мръхли. обещах на дими филми следобеда и самосъжаление че не сме на рила с другите. вечерта некъв люлин но как по дяволите ще се измъкна въобще от това легло. затварям очи, плаката с пичетата ще почака. потапям се в междинното, там смесица от красиви остатъци и неизчезващата мисъл за него ме обвиват и ме пращат обратно към съня.

o!

Вчера се прибрах към 1 и имах силно желание да ви посветя любовен стих уважаема.Добре, че не го направих де :) По умно-Ядох праскови и си легнах.
Но все пак благодарско ... така трябва се съберем на по сериозно обсъждане на пичкодневието, а? Май имаме общи теми...хах.Апелирам към теб, Айде свършвай си всичко или го заебавай, взимай пачката, купувай ми перли, обичай ме и си носи полата...До тогава Секс&Слава, Разврат&Разруха,Пичета&Пичета и може ако се потрудиш още малко да те сложа до Асен (той е идол).
Съвсем м\у такато майка ми едва ли не остана във възторг от идеята за Холандия... Каза Давай му там номера на полета на твойто пиче и да приключваме! Освен това тя ще бъде в Белгия за 2-3дена така че с пълна сила ще може да се отдадем но по горния план и да пропаднем още. Пу, ти си по възрастната и отговорната!
А, да и бяхме вечера във Весоника, който се оказа че живее на 2 крачки от нас. Гледахме снимки от хаус партита...щото той тва бачка-снима за сайт...и аз бях потресена. Ебаси нов свят! А мъжете...Ако тва е отговора им на женската еманципация....слабоооооо
Хубав ден нищо, нищо че капИ. Градът прилича на мокро коте.

Довечера нещо от малкия сезон?

Мило /днев/пиче,

сега сте мъртви с Ади, Марги и Ева и твоя тайнствен приятел във влака, имате мистериозни зелени петна по дрехите и вадите камерите за сносни среднощни порно клипчета. Хубавото е, че съвсем скоро ще отидете при Дими и вече нищо няма да е същото, когато той ви разкаже какво е забелязал на плажа. Аз пък седя в нас и превеждам и също съм пияна, имам си мастика и бира и не ме е страх да ги използвам!(това беше заплаха). Дадох инструкции на Ади да ми се обадите утре да проверите дали съм жива и искрено се надявам да го направите. Не прелюбодействайте, пази се от Сашката да не те замъкне нанякъде, че ми трябваш бек ин сф. С леко разфокусиран поглед ти изпращам секси вибрации с молба да посрещнете юлската утрин, както бих го направила аз - свита и повръщаща някъде в тъмното, но не и със загубено чувство за естетика и стил. Аре обичам ви, и, да, осъзнавам колко жалка картинка е работещото момиче, което пияно пише писма, които не можете да прочетете. Даге.

goodnight lovers

Пичът грубо хваща главата на мацката, после я пипа за циците. Дърпа я към себе си, а тя се опитва да се отскубне. Седя срещу тях в това безумие рейс 98. Пълно е с мангали и един мъртъв срещу мен се клати и носи торбичка с евтиното, патронче водка и мелник. Гледа ме хищно. Ебиму точно тая вечер съм с рокличката и всячески се опитвам да огранича визията само до оголените си крака, но нещо не се получава. Оня продължава да бута момичето. Бял е, а тя е убийствено мургава, леко пълничка, но сладка. Нещо в мен се надига. Почвам да го изпитвам с поглед, направо си гледам злобно, ма той не ме вижда. Кво като съм с рокличка бе, копеле, а? Имам си значка vaginas are cool и малко по малко почвам да разбирам мъжете, ясно ли ти е? Освен това напоследък яко ми пада пердето и въобще не ми пука. Оная почва да се хили нещо, явно си го обича. Да ги еба и двамата, до тях има количка, бебето почва да реве дразнещо силно. Тя го взима при себе си. Русо и е направо срамно бяло. Дрешките и пелените му са яко DIY. Оня не спира да я бара, тя се бори с детето. Тъпачка, аз щях да ти помогна. На твоя страна бях, готова да скоча и да те спася от тоя лайнар, а ти не та не...Искаш си с него. Еми оправяй се, тъпа кучка, нямаш и 20 сигурно, ама си яко оплетена. Деба и ненормалниците, изнизвам се по-бързо от скапания рейс. Баща ми ме чака на спирката. Оня с евтиното и мелника тръгва в обратната посока.

УФФФ мнооу пиче уа!

Абе кво ще кажеш да се завлудя с някой рапер? Lately мноо ме привличат такъв тип младежи. Ем ще съм пиче, ем ще ми пиче...
аре запрятай си мислите и ставай арт

пичоци с патоци бате на марги и си случи нищо по гръцко

Chapter 2: Mr. Herbert goes to the movies

pl@ce: 40 градуса по-нагоре, бате
sound support: Hysterical Die Hard Overload + черните хитчета на Жоро

Ок, праиме ли го?
Ревизия: един забравен изпит, три взети, един оставащ, един невзет за грознопис(за последен път: казва се ЛЕВИЧАРИ не леваци!). Интимните ми преживявания с Джим Морисън са в разгара си, остават 150 страници. Не съм вярвала, че ще го кажа, но ми се иска добрия стар Джим да умира по-бързичко, че ми се ходи на море (no offence към феновете, просто искам да си свърша по-бързо шибания превод). Рекламите са последното нещо, от което имам нужда сега, макар че вчера измислих сносни слогани за "Всяка кифла си има Story", безумие.
Вчера ми се гледаше порно, но нета заби. Утеших се с мисълта, че имам към 20 Maxim-а, останали в нас от последната курсова. Толкова се нагледах на цици като я писах, че чак ми се струва, че и на мене ми порастнаха, поне на идейно ниво. Нещо доскучава дори това, в момента съм склонна да разгледам дори култовия за естетическите концепции Плейбой с трипъл трабъл чудовищата от Биг Брадър. Като казах големия брат, все още имам вето от брат ми и като цяло е желателно да не минавам през нас тези дни. Току виж се спъна в пу*копотока, който явно си устройва.
Паранойд андройд не се спира пред нищо, ХИВзследвах се вчера. Пак на същото място ама с друга жена. Тая си няма и понятие от предразполагане, съвсем спокойно ме остави да мина през фазите без дори да се опита да спре лавината. Сядаме. Пичката вади гумените ръкавици, усещането е познато, почти както когато Емо ми дупчи езика в 11 клас, само дето тогава обстановката се утежни от наличието на твърде много ножове, менгемета и клещи, предполагащи се да се насочат към устата ми + диму боргер. Почвам да пускам от марсианските ненамясто шеги и се хиля истерично. Жената не схваща, но се усмихва любезно, ясно - пичето е спечено, ама да си мислила бейби...Смехът ми кънти в шибаната стая, чудя се дали Ели ме чува и няма ли да дойде да направи нещо. В очите ми напират сълзи. Боцва ми пръста и в този момент всичко се вдига към гърлото, дааа, определено по-зле от предишния път, дори нямах време за живота-ми-минава-на-лента и директно се втурнах в истерията. Чертичката, враг номер едно на глупавите патки, определено не фалически символ, чието отсъствие обаче е способно да предизвика мнителен оргазъм. Няма нищо, Марианка, нали планирахме всичко? Най-високата сграда и си истинска птичка....Нещата излизат извън контрол, жената ме гледа странно, Ели влиза и също ме гледа странно, очаквах поне да се изебава за нещо, мамка му имам зверска нужда от това...Почвам да фокусирам, чертичката е една. Деба, деба, деба...продължавам да рева, все пак кофти нещата в живота не се изчерпват до единия тест, но въпреки това си е катарзисче. След малко си хващам нещата и си отивам с една щастлива дупчица на безименния пръст. Сиебало превода, сиебало рекламите, сиебало скапаната сесия. Тегля майната и отивам да се напия.

Добър вечер скъпи гости

Ура! Вчера играх роля, дори цяло етюдче в “Социална вечер”.
(“Социална вечер” е спектакъл с млади актьореее, променлив обрат,патос, драма и битови проблеми. По реномираните тетрални салони от как се помня)

Прекалено ранно свиждане което ме подтиква към прекалено ранни прозявки и мудно търкаляне. Все още усещам слънце, седим в поза Лотос, комарите са косатки, детето плаче за сладолед, синьо-черната фризба е в покой. Рижав пес следван от усмихнатия си Вальо в Борисова. ДА БЕ!? Колко мина? Половин година? Една, две от когато без да се познаваме се качихме на Витоша и се върнахме по тъмно...? Иска снимки и камъчета и ще звънне другата седмица. Аз светя!Сложни осморки и фигури...внимание...двоен тулуп се изпълняват докато бродим. Пейка и чакане. Комар-Петя-Комар-Комар-Комар-Диян-Диян-Комар-За много години. “Елате на Рейнбоу на 30-ти” но ни изглежда накриво ако го може де и “....ама е без пиене...и електричество.”
Стефани я прегръщам най накрая. Появява се с Диян. Учила в Солун екология и пантомимства по улиците, иначе е от Франция. “I can adapt quickly!” Има ръцете които аз искам и малко просто цветенце над палеца. И двете служим на DIY. И си показваме и си харесваме въображенията.Какво тук срещу Какво в Солун. “I really like Sofia, here the atmosphere is so chill.” Говорим си за алтернативната сцена и й споменавам Ицака и неговите инициативи. Той като по поръчка минава. Засядаме на разговори, похвали и съвсем малко мрънкане. Размяна на адреси мейли и телефони а през това време се е сформирал стабилен отбор джинки наоколо. Всички и говорят на български, а с нея си разменяме заговорнически усмивки. Още една покана за Рейнвоу-а с обещания да правим малки красиви неща заедно-културен обмен и workshop.
Мързи ме да довърша, но има още Дими и Весоника и тва колко лесно ми се отдава общуването тази вечер.
Ади изкушава с Менти а главата ми пак е на море. Пиче, имам идеи!

POT-NICK

Истината ми тази сутрин се крие между две капки пот. Не, това не е съдържанието на сутиена ми, макар че определено звучи по-добре от "мандаринки", "грозденца", "Абсолютното Нищо, копеле, няма кво да гледаш просто НЕМА" и т.н.
Някъде между епичните борби с потника(няма да залепваш батенце, не и докато аз съм на близо) се прокарва една мисъл, плахо надничаща от сектор "Пошлост, Оргии и Малки циганета", намираща се в мозъка ми точно до Център за Анализ на Дебелината ми Днес (по-известен сред п***тата като "Божке ле, дано кокалът на таза ми изпъкне днес, на парти съм, ебаси!")...Мисълта се оглежда гузно, и както обикновено се случва при срамно отсъстващ родителски контрол, се втурва стремглаво към предните редици на ума ми. Там за момента е доста празно. "Ебаси шитавия живот" самотно се оглежда и скучае - пак няма да получи своя звезден миг днес, макар че почти успя...До нея попръцква вечния абонат на първите мозъчни редове - красивата, но леко нереална, "Искам море, цици и много мента(нееее, не Дориан!)". Малката мисъл от сектор "Пошлост, Оргии и Малки циганета" има остър нюх и усеща, че докато другите две пачи(мисли) дремят изгрява нейния шанс да заблести и да просперира...Засилва се, препъва се за малко сама в себе си и ЕТО! КОПЕУЕ УИ ДИД ТИ ЙО!

СТИГА ВЕЧЕ ЦИРК,СТИГА КАПИТАЛИЗЪМ, СВОБОДА ЗА КИФЛИТЕ, КОЗУНАЦИТЕ, КУРАБИЙКИТЕ FEAT. НОВАТА СВЕТОВНА СИЛА - "ФЕМИКУР"! САМО ПИ*ЕТА И ТО ГОЛИ! ПЪНК, ЦИЦИ, ЯРЕБИЦИИИИИИ!

Неуместно...

Всичко започва с това как трябва да вярвам повече в интуицията си. И продължава в разходка до съседния квартал в гонене на алкохолни пари...не, не Дориан...мента!

Има всичко от по филмите- магистрали, тъмни улици, странен гумен лебед и дебело, виещо се парче пиче.

И аз бих ни спирала ако бях кука.

Пичета сред нощтЪт ходещи така сякаш притежават Дървеница и смеещи се така сякаш няма да ни застрелят ей сега щото Буш минава. Но...но не е проблем де! Физиономии тип лолитки и " ДА иначе бих те ударила, но сега съм мирно 11 годишно дума с п." Да госпудин пулицай нищо че имам алумин-кадмий-Вики да преговорим СТЪКЛЕНА-басма чаша и бутилка в ръката, аз мога да се правя усилено на симпатична!

След това магазин в който пък надписа Внимание Свод ме подтикна да се съблека за да увековеча момента. (тук е момента в който завиждам на гол мъжжжж че може да е такъв)Забравям навиците си и не поглеждам че камерите буквално ме вкарват в живо предаване от BigBrother.Културен феномен копеле!!!

Засрамена. Навън. А същите господа полицай отнасят купичката си с детско порно...

Завръщане и пиене на жабурняк. Енергийни напитки, стимуланти, който ме карат да говоря много... както никога. Добре е да го знам!

Мариана запетая благодаря ви за преживяванията под мишницата на Iron Maiden и охдано! кокъла ми се покаже днес! Дупе!

От оня ден тва...за забава